04.02.2015 12:59

Стоян Мирчев: Предложението на ДПС за турските имена разпалва етническо напрежение

Видян 1452 пъти | Коментари 0
Гласували 0

"Този проект за закон, точно в този момент, е очевидно провокативен. Какво иска ДПС? Да насъсква българските мюсюлмани, българските турци срещу българската държава?"

Това попита народният представител от БСП Лява България Стоян Мирчев от парламентарната трибуна по време на обсъждането на ЗИД на Закона за гражданската регистрация. Той обясни, че с предложението си ДПС иска в системата на Гражданска регистрация да бъдат заличени принудително наложените имена на граждани по време на т.нар. „възродителен процес”.

"Става дума за онези, които са починали преди 30 юни 2001 г. Твърди се, че всички те са искали, но не са могли да възстановят своите стари имена. Иска се служебно възстановяване на имената на починалите преди 30 юни 2001 г.", поясни Мирчев.

Според него уж се визира държавата от преди 30 години, а по същество сега се разпалва етническо напрежение, усилват се антибългарските настроения сред повече от 1 млн. български граждани. Мирчев е на мнение, че този законопроект фактологично е несъстоятелен.

"Визира се само „възродителният процес”, вероятно от 1984 г., но масови преименувания е имало и в други години", подчерта той. По неговите думи те са няколко в десетилетията назад към Освобождението на България.

"Защо се иска само относно имената от 1984 г.? Защо Лютви Местан и ДПС нямат памет и за предходните преименувания, за техните държавни тогавашни основания, за тяхната културна и гражданска тогавашна логика? Мисля, че не е добре историята да се накъсва на удобни и на неудобни периоди – според нечия политическа амбиция", категоричен е Мирчев.

Той подчерта, че при "възродителния процес" от 1984 г. всички преименувани са били "принудени" и преименуването е ставало единствено с насилие против волята на преименуваните.

"Това се твърди и от името на починалите до 2001 г., без никой да ги е питал дали е вярно или не. Тук има политическа злоупотреба с един драматичен процес", заяви той.

По думите му фактите сочат, че е имало немалка част от преименуваните през 1984 г., които са го направили доброволно, без съпротива, с готовност.

"Това са мюсюлмани и български турци, които са виждали в приемането на българско-европейски имена един начин да осигурят за себе си и след това за децата си една по-цялостна интегрираност в българското общество, искали са да бъдат възприемани от другите като част от българската нация", каза Мирчев.