Изкуството да направиш избор

Помните ли какво се случи през февруари 2013 година?
Почти нищо. Едни хора излязоха на бунт срещу монополите, народът въстана срещу високите сметки и несправедливостта, а междувременно управляващите се спасиха с бягство от отговорност.
Как мислите, дали поне едно от желанията на протестиращите бе изпълнено?
Отговорът е отрицателен. За сметка на това някои използваха недоволството на хората, за да извлекат политически дивиденти и така се стигна до внушителния резултат на АТАКА, които социолозите не брояха за живи.
Започнахме с февруарските протести, макар че темата ни ще бъде съвсем друга, а именно – новите политически проекти, които, още несъздадени, бяха атакувани по всички възможни фронтове.
Но този кратък опит за анализ започна именно с февруари, защото тогава се видя следното – енергията на улицата бе канализирана от хора, част от които нямаха никаква идея какво точно да направят с нея. А други, с чисто користни цели използваха друга част от енергията, за да съживят замиращите си политически кариери.
Какво ще се случи с енергията на народното недоволство, версия 2.0, от лятото на 2013 година?
Отговор се опитват да дадат няколко нови играчи, които заявиха сериозни политически амбиции.
Естествено, част от тези движения и партии нямат нужда от никакво специално разглеждане, защото или са съставени от стари и поизтъркани политически играчи (БАСТА). Или са доста несериозни като имена (новата партия на Янаки Ганчев).
От друга страна, сериозен и мащабен проект, като този на Николай Бареков бива неглижиран по нечия команда, без да се разглежда обективно.
Защо се прави това и кой има интерес от подобно неглижиране?
На първо място – тези, които виждат заплаха в идеята да се прави политически проект по обратния път – от малкия човек с малкия проблем, към голямата политика с големите проблеми.
На второ място – тези, които съзряха в идеите на „България без цензура“ сериозна опасност за собствените си далавери и политически сделки.
На трето място – тези, които загубиха предварително купени избори с предварително напечатани бюлетини.
Истината е, че идеите, които представя новия политически проект, базиран на „България без цензура“, са изключително новаторски, но за това никой не говори.
Интерактивните приложения са нещо наистина ново в българската политическа реалност.  
Да не говорим, че политическата активност в интернет, която не е свързана само с учтиви отговори от страна на някоя платена партийна секретарка, е направо безпрецедентна.
Вместо да се чуе нещо за това обаче, медиите са задръстени с хора, които напоително ще ви плашат с неокомунизъм, сякаш всички живеем не в 2013 а в 1989 година.
И когато се заговори за нови, революционни за България идеи, като тази, която движението на Бареков предлага за „евромайките“ в депутатските листи за Европарламента, или пък идеята за „данък солидарност“ за заможните хора - мярка, която би облекчила бедните и вегетиращи хора у нас, всички засегнати реагират, като започват да говорят за тяхната несериозност.
В крайна сметка кое е сериозно? Онези 7 партии, събрани в един проектоблок, част от които са готови да се хванат за гушите заради поне 20 фундаментални политически различия. И които представиха икономическа платформа, будеща предимно смях?
Или онази партия, зовяща се ГЕРБ, която в стремежа си да ни покаже колко е велика, начело със собствения си лидер, готова на всякакви пируети, но докарала хората до просешка тояга?
Или „левите“ от БСП, автори на „леви“ идеи, като тази за плоския данък?
Ако това е сериозността, то „България без цензура“ и предстоящото политическо движение могат да са само доволни, че подобна част от статуквото ги упреква в несериозност.
Тази „несериозност“ обаче изглежда силно притеснява някои хора, които с нокти и зъби ще се борят ако е възможно новаторските идеи на новия политически проект да не достигат до хората. Или ако достигнат, да бъдат обилно и с цената на всичко осмивани.
Ние с интерес ще наблюдаваме какво се случва на политическата сцена през следващите месеци. Дали ще има обединение в дясно, дали ще има разцепление в ляво.
Дали националистите ще изчезнат от картата на социологията.
Истината е, че единственият правилен ход е някой да обиколи страната и да се среща с хората. Нещо, което мнозина партии за всичките си години от съществуването си така и не разбраха.
България не е само София. Това се видя от летните протести.
А да не се правим на ударени, всички знаем, че огромна част от българските партии имат работещи структури в по няколко големи града и толкова. Изключение прави единствено столетницата БСП.
Няма как проект, който тръгва от малките градове и очевидно създава мрежа от симпатизанти, да не плаши всички от левия до десния политически спектър.
В крайна сметка, въпреки машините за пропаганда българският гражданин ще направи своя избор. Само дано за пореден път не позволи някой да използва енергията му, без да създаде от това нищо ново и полезно за държавата.

Автор: Стамен Николов