Плащаме по 196 лв. за здраве на година

Около половината от разходите за здравеопазване българите поемат сами. Тази тревожна тенденция сочи годишният доклад за 2013 г. на Института за икономически изследвания при БАН, който беше представен днес от директора на института проф. д-р Митко Димитров и от основния анализатор на данните в проучването проф. д-р Петко Салчев.

Анализът показва, че държавните пари за здраве са все по-малко, заболеваемостта и смъртността се увеличават, а институциите продължават да си прехвърлят отговорността за програмите за превенция, които биха могли да овладеят влошаващото се здраве. Освен това здравната ни система изобщо не е готова да се справи с демографските предизвикателства, нито има средствата и капацитета за това.  

През 2011 г. разходите за здраве на всеки българин са били 196 лв., а на едно домакинство - близо 500 лв. Средното за Европейския съюз доплащане за прегледи и лечения през годините от началото на века досега е стабилно - между 16 и 17%. Докато в България хората плащат със собствени средства значително повече и процентът нараства с всяка година.

През 2002 г. с пари от собствения джоб сме покривали 38% от медицинските разходи през годината. Десет години по-късно българите плащат сами 45% от лечението си. Институтът прогнозира, че през 2014 г. този процент ще достигне близо 48%.   

Учените изтъкнаха и някои нередности с НЗОК и въобще със здравната система. Според тях още от създаването на здравната каса е била очевидна невъзможността тя да бъде независима от държавата. Сега й се прехвърлят задължения, които като администратор на здравни осигуровки не би трябвало да влизат в задълженията й, коментира Петко Салчев. Такива са програмите за прегледи и превенция.

Има съществено разминаване спрямо ЕС с броя на болниците. В България те са много повече. Техният брой, както и на болничните легла расте, предимно в частни нови институции, които са неравномерно разпределени в страната и концентрирани предимно в столицата и големите градове. В същото време намаляват средствата за хоспитализиране, както и леглата за дългосрочна хоспитализация за хората със специфични нужди. Иновативни разходи почти няма.

Доболничната помощ също не осигурява нужните по количество и качество услуги. Освен липсата на иновации причина за това е и дефицитът на квалифицирани кадри. При тях също има регионална диспропорция, съчетана с отдръпване от професията. Системата на специализация беше нарушена, а възстановяването й ще отнеме между 5 до 7 години, за да заработи отново, коментира Салчев.

Здравната ни система е в системен хаос. Тя е като нареден пъзел, в който обаче местата на парчетата са объркани и те не пасват помежду си. Така описа ситуацията бившия зам.-министър на здравеопазването. Ситуацията ще се влошава, докато липсват реални проучвания на състоянието на здравната система и на населението, докато доболничната помощ не стане по-ефективна, докато не се изясни моделът на здравеопазване у нас, който продължава да е под въпрос, докато публично-частното партньорство не се възприеме като възможно решение на част от проблемите и докато продължават да се обслужват лобистките интереси на фармацевти, съсловни и пациентски организации, обобщиха от института.