Грозната тайна на китайските шампиони

Видян 3568 пъти | Коментари 0
Гласували 2

Докато гледах как Китайската русалка плавно се носи към поредната си подозрително лесна победа, си спомних за едно тревожно интервю, което направих с друга сензация в плуването преди много години, пише журналистът Дейвид Джоунс в Дейли мейл.

Подобно на Шивен Йе, източногерманката Петра Шнайдер шашна света с победата си на 400 м съчетано плуване на олимпийските игри в Москва през 1980 г. Тя показа такава мощ в басейна, че съперничките й (включително британката Шарън Дейвис, която взе сребро) изглеждаха простосмъртни. Точно като 16-годишната Йе в Лондон, превъзходството на Шнайдер над младите жени, които също толкова дълго и упорито бяха тренирали, бе смазващо. Това накара мнозина наблюдатели да се чудят как е възможно Петра да бъде толкова по-силна, в много по-добра форма и по-бърза от тях.

Този тревожен въпрос хвърляше 18 г. сянка върху нейното постижение. Но тогава, по време на онова незабравимо интервю в тесния й апартамент в Кемниц (или Карлмарксщад, както се казваше градът, когато тя бе сред звездите в плувния проект на ГДР), 5-кратната световна рекордьорка изплю камъчето. Още като малко момиче у нея забелязали потенциален шампион, била отписана от училище и пратена в безмилостен тренировъчен лагер. Там към нея се обръщали с номер - "Спортист 137", вместо по име. Всеки неин час през деня бил посветен на това да донесе слава на страната й в плуването. За да увеличат поемането на повече кислород, час след час Шнайдер била принуждавана да плува във вакуумно приспособление, което изсмуквало въздуха около нея. Тъпкана била като пуйка с богати на протеини храни и, разбира се, инжектирана със стероиди - толкова често, че дори сега продължава да има проблеми със здравето. "Шарън Дейвис не се състезаваше срещу друга плувкиня, а срещу друг вид", каза ми Петра през сълзи. Това признание я накара през 2005 г. да поиска всичките й световни рекорди да бъдат заличени заради употреба на допинг. "Бях програмирана да спечеля злато", добави тя.

Дали й също толкова непобедимата Йе не е била програмирана? Като всички, които се възхищаваха на начина, по който подобно на кит убиец с бялата си шапка и тъмния бански тя с лекота пореше водата, аз също се надявам да не е била. Но като си спомня снимките, които Шнайдер ми показа на същата възраст като Йе, всеки би разбрал тревогите, изразени от водещия американски треньор по плуване Джон Ленърд. Китайката наистина изглеждаше много по-мощна от другите млади жени край нея. Има същата мускулатура, фигура, подобна на стена, същите невероятно широки рамене, огромни, закръглени бедра и мощни прасци. Британката Ребека Адлингтън определено е силна, но въпреки това е женствена. Йе, едва излязла от пубертета,

изглежда като жената мъж.

Скорошните резултати на Китай в плуването също са срещу Йе. В последните години толкова много спортисти и треньори бяха хванати да мамят, че им се загуби бройката. Освен това Китай моделира своята жестока система в плуването точно по тази, която произведе Шнайдер и други турбо подсилени източногерманци преди падането на желязната завеса. Всичко започва през 80-те, когато решен да сложи край на постоянното унижение в леката атлетика и плуването на големи състезания, комунистическият режим на Китай издава указ - да бъдат създадени бъдещи шампиони. На учители им е наредено да издирят у учениците си признаци на естествена спортна дарба и да докладват за всяко дете с очевиден потенциал на регионални треньори. Следва настаняване в някое от трите хиляди нови тренировъчни кампове в страната. Според майка й Кин Динги, цитирана от китайските медии, Йе "изявила желание да стане плувкиня още на нежната възраст от седем години". Истината е обаче, че Йе била избрана заради необичайно мъжката си физика с невероятно огромните си ръце и дълги крайници. В началото мислели, че това повече приляга на кариера в леката атлетика. След като била отведена от скромния двустаен апартамент на родителите й в Ханджоу (град с население 6,2 млн.) и записана в спортното училище "Чен Джинлюн" обаче, решили, че е по-подходяща за плуването. На 11 г. Йе печели първата си титла при юношите. Майка й твърди, че заедно с баща й, който е обикновен работник, винаги са внушавали на дъщеря си, че "резултатите не са важни, трябва да се радваш на самото участие". Съмнявам се, че би казала същото в присъствието на треньорите й.

В плуването, както и в повечето други олимпийски спортове, китайците налагат безмилостно жесток режим. Малцината западни наблюдатели, успели да пробият маниакалната му потайност, го сравняван с такъв в затвор от 19-и век. Преди няколко години на британския златен медалист в гребането сър Метю Пинсънт му показват как тренират малките китайски гимнастици в качеството му на олимпийски наблюдател. За човек, който знае доста как човешкото тяло може да бъде докарано до предела, той отсича, че видяното го ужасило. Деца, които британските спортни институции биха обявили за прекалено млади да бъдат насочени да се занимават сериозно с един спорт, да не говорим да бъдат взети от родителите им и заточени в такива военни лагери, плачели по време на непосилните тренировки. Твърди се дори, че едно от децата било бито от треньора си.

Тогава МОК обеща да разследва твърденията на сър Метю, но седем години по-късно няма никакво доказателство, че поне нещо малко се е променило. Миналия януари в интернет се появиха сърцераздирателни снимки на китайски деца, които плачат от болка докато тренират. А ако все пак са забравили за какво са там, един голям надпис на стената им напомня. На него пише само "ЗЛАТО".

Подобно виртуално промиване на мозъците е друг от методите на държавния спортен проект. На обектите им се казва да научат наизуст, че мисията им в живота да смачкат американците и всички останали в битката за първото място. Бъдещите звезди също така биват научавани от малки да дават банални отговори на медиите. Сега обаче има признаци, че новото поколение олимпийци, насърчено и пробудено може би от нарастващия контакт със Запада чрез социалните сайтове, започна да се бунтува. Тези дни една от съотборничките на Йе - 24-годишната Юн Лу, рискуваше сериозно порицание от Пекин. Тя нападна досадно еднообразния тренировъчен режим на Китай и каза, че предпочита свободната и по-приятна система в Австралия, където й позволиха да тренира преди началото на Олимпиадата.

Наскоро други бивши китайски спортисти също нарушиха мълчанието си. Те обявиха, че в спортните лагери така сурово ги били програмирали, че след края на кариерата си едва успявали да се грижат за себе си, мъчно си намирали работа и трудно се интегрирали в обществото. Ако не бе спечелила златен медал и не се бе превърнала в разглезената галеница на комунистическата партия, може би точно такъв живот щеше да очаква и Йе. От контролираните от държавата вестници ни казват, че тя се чувствала най-щастлива, когато лакира пръстите на краката на майка си, чете детективски романи и си бъбри с приятели по розовия си мобилен телефон. Може и така да е, но в последните 6 години тя е живяла в спартанска стая в пансион заедно с още пет надежди в плуването. На 7 г. тя вече можела да прави 20 набирания на лост, което е непосилно за повечето зрели хора. Всеки ден плува по няколко часа и според един от треньорите й Вей Вей, си почива само когато басейнът трябва да бъде почистен. Освен това е обучавана безмилостно в тънкостите, които могат да направят разликата по време на големи състезания - ледено изражение на лицето, безукорно поведение пред съдиите, никакви признаци на слабост или болка. Единствената й утеха е, че храната й е много по-питателна, отколкото на обикновения китайски тийнейджър.

Като махнем настрана храната и легалните добавки обаче, един въпрос доста ни измъчва - дали не е задвижвана от друго, по-зловещо гориво? Ако е така, Йе ще се присъедини към позорния пасаж китайски плувци от световното по водни спортове в Рим през 1994 г. Тогава спечелването на 12 от 16-те възможни златни медала бе приписано от китайските власти на поемането на "древна отвара" от кожата на крастава жаба и птичи гнезда. Скоро след това, на Азиатските игри 11 плувци дадоха положителна допинг проба за забранения хормон тестостерон и Китай се прости с 9 от своите 23 златни медала. Последваха още скандали на равни интервали до 90-те и началото на 21-ви век. Включително откриването през 1998 г. на 13 шишенца с хормон на човешкия растеж - достатъчно за снабдяване на целия отбор, в сака на китайска плувкиня при рутинна проверка на багажа на летището в Сидни. Именно този инцидент подтикна Шнайдер да ми разкаже за злоупотребата с допинг, който, както тя твърди, и е бил даван насила без знанието на треньора й. А само преди 6 седмици друга китайска плувкиня - 16-годишната Чжези Ли, бе извадена от отбора. Тя бе уличена да употребява модерния сред плувците допинг - субстанцията, наречена ЕПО (еритропоетин), която ускорява образуването на еритроцитите, за да увеличи задържането на кислород. Ли бе хваната, както китайците без никакво съмнение твърдят, от антидопинговата им агенция, създадена преди Игрите в Пекин като част от намерението злото да бъде изкоренено.

Дали Ли не е била наивница, жертвана за да се създаде впечатление на бдителност, така че други с по-добри надежди за медал в Лондон (като Йе) да се промъкнат през мрежата, както някои циници започнаха да твърдят, предстои да видим. Както казах, надявам се и се моля да не е така - и не само заради вредата, която всеки разобличен като мошеник би нанесъл на тези олимпийски игри. Когато се запознах с Петра Шнайдер, тя се оплакваше от скована мускулатура, което я принудила да роди единственото си дете чрез секцио. Както и от сърцебиене, необичайно високо ниво на холестерол и постоянни болки в гърба. След като бе развила адамова ябълка и мъжка челюст, тя бе лишена от женствеността си. Каза ми, че с най-голяма радост би разменила златния си медал за нежната външност на Шарън Дейвис. Това е цената, която Спортист 137 плати за своя момент на слава. Да се надяваме, че "Китайската русалка" никога няма да разкаже подобна история.