Окончателно мнозинството "възкреси" пленума на съдебния съвет, който закри с Конституцията

Мнозинството в парламента прие нови поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които "възкреси" закрития с новите промени в Конституцията пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да продължи да съществува и да осъществява правомощията си съгласно действащото законодателство до избирането на нови състави на ВСС. Такава промяна гласуваха окончателно депутатите по предложение на вносителите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС.

С промените в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се урежда действието на органа Пленум на Висшия съдебен съвет, който беше ликвидиран с приемането на Конституцията преди по-малко от месец. Поправките бяха приети покрай други промени в НПК, които са свързани с осигуряване на повече права за задържани лица.

На първо четене такива предложения в преходни и заключителни разпоредби за "възкръсване" на органа Пленум на ВСС не са обсъждани и гласувани и бяха внесени преди второто четене на измененията. Те бяха приети в комисията по правни въпроси вчера и експресно бяха гласувани в пленарната зала.

Поправките са в нарушение както на Конституцията, така и на правилника на Народното събрание, предупредиха многократно всички от опозицията - "Има такъв народ", "Възраждане" БСП.

От "Възраждане" първоначално настояха тази точка да отпадне и да не се гласува, тъй като не е допустимо да се обсъжда въпрос между първо и второ четене, който няма нищо общо с първоначално внесения законопроект, но мнозинството подкрепи предложенията си.

Така на второ четене, без да е минало изобщо на първо, предложенията събраха подкрепата на депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС. За да влезе в сила промяната в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник, но президентът Румен Радев може да го върне за ново разглеждане в парламента.

Тъй като в преходните разпоредби на конституцията не е уреден въпросът за това кой да се разпорежда с бюджетни средства (нещо, с което до момента се е занимавал Пленумът на ВСС), то това трябва да се случи в Закона за съдебната власт. Той обаче се пренаписва в момента и ще бъде готов в края на февруари.

В началото на обсъждането представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев беше поканен и присъства като гост в Народното събрание като бе изслушан и от трибуната."Пленумът на ВСС по Конституция го няма. Така е разписано, че той не съществува", каза Магдалинчев. По думите му, правомощията на ВСС са от съществено значение, защото това е органът, който се явява разпоредител на бюджетни средства и който:

    изготвя и внася проекта за бюджет на съдебната система;


    изготвя и представя месечните и годишните отчети ма бюджета;


    определя числеността на органите на съдебната власт;


    определя възнагражденията на магистратите и възнагражденията на служебните служители.


По думите му, в момента се поставя въпросът как може да работи този състав на ВСС, как може да изпълнява своите функции до избирането на новите два съвета.

"Мисля, че този текст, който се предлага донякъде може да въведе някакъв ред и порядък за функционирането на ВСС. Няма да коментирам дали е противоконституционно или не. Това е в правомощията на един друг орган. Мисля, че предприемайки един такъв ход за приемането на такава разпоредба, би могла да разтвори малко възможността за работа до приемането на ЗСВ и до конституирането на новите съвети", каза още Магдалинчев.

По време на дебата никой от вносителите не обоснова допълнително предложенията като единствено Анна Александрова от ГЕРБ прочете доклада на комисията по правни въпроси, която оглавява и която вчера прие поправките. След това думата бе единствено в опозицията, която отправи остри критики към подобно законотворчество - през преходни и заключителни разпоредби на други закони и със заобикаляне на Конституцията.

"Бъдете разумни, защото и това законопроектче ще отиде в Конституционния съд", призова Петър Петров от "Възраждане". Гроздан Караджов от "Има такъв народ" определи предложението като "позор за институцията Народно събрание" и пожела успех на вносителите в падението.

"Къде са юристите Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Надежда Йорданова, Атанас Славов? Те са абсолютни некадърници в областта на правото. Практика е да се постъпва по малоумен начин", смята Тошко Йорданов от "Има такъв народ". Той предложи иронично през Закона за фуражите да бъдат прокарани решенията България да стане президентска република и главният прокурор да се избира пряко от народа.

Наред с връщането на дейността на Пленума на ВСС, депутатите гласуваха и приеха още една промяна в ЗСВ, според която главният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от ЗСВ.

"Смятаме, че е правилно да се даде възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България", гласят мотивите на вносителите.

В чл. 138 от ЗСВ са уредени правомощията на главния прокурор, а в чл. 139 се казва, че той се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (ВАП). С измененията в Конституцията ВАП беше закрита и остана само Върховна прокуратура.

При обсъждането в комисията по правни въпроси в парламента в сряда зам. главният прокурор Елена Каракашева каза, че от прокуратурата изразяват положително становище за тази промяна.

"Поставихте ни в положение да търсим начин да работим. Припознаваме ги в тези промени и затова ги подкрепяме", коментира Каракашева.