Как руски измамник основава колония в Африка

През последните няколко години Русия засилва сътрудничеството си с африканските държави както в икономическия, така и във военния сектор. Тази година Москва и Хартум най-накрая постигнаха напредък по споразумението за изграждане на руска военноморска база в Порт Судан на брега на Червено море.

Въпреки това желанието на Русия да участва по-активно на континента датира отпреди повече от 100 години, от опита през 19-ти век да се закрепи в Африканския рог. Първата и последна "руска колония" в Африка е краткотрайна и прилича много повече на приключенски филм, отколкото на европейски колонизационен проект. Това едва ли е изненадващо, тъй като колонията не е инициирана от руската държава, а от един от най-блестящите измамници на своето време.

Измамата в Черно море

През 1883 г. в Санкт Петербург се появява съмнителен герой. Облечен в казашка униформа, той обикаля вестници, благотворителни институции и държавни учреждения. На всички тези места той разказвал една и съща история: бил представител на казашката войска, която от години се препитавала с лов и наемническа дейност в дивите райони на Анадола и Кюрдистан. Мечтата на хората му била да се върнат в изгубената си родина. Но за да създадат ново селище на казаците на черноморското крайбрежие на Кавказ, те се нуждаели от финансиране. Човекът бил самопровъзгласил се герой, който смело се сражавал с турците през 1878 г., но не можел да разкрие подробности, тъй като въпросът бил строго секретен.

Името на този риторик било Николай Ашинов. Разбира се, той не бил никакъв военен герой. Ашинов е роден в Царицин - град на река Волга, който през XX век става известен с новото име Сталинград - и дълго време е известен само като водач на банда в родния си град. В крайна сметка бандата е разпръсната от полицията, но Ашинов запазва таланта си да командва хората. Имал талант да си създава приятели и щом започнел да лъже, просто не можел да спре.

Ашинов не представлявал и никаква казашка армия. Той измислил казашката група в Кюрдистан и украсил фантазията си до грандиозен мащаб, като по пътя я изпълнил с подробности. Дори измислил сложен проект за преместването на измислените казаци в плодородни земи. 

След като изслушвали гениалния мошеник, служителите му показвали вратата един по един. Но Ашинов не се отказва от плановете си и в крайна сметка успява да очарова славянофилите - движение, подкрепящо обединението на славянските народи - да му отпуснат пари назаем. И все пак изненадващо Ашинов се замислил по-добре за идеята, че може просто да избяга със средствата.

Ашинов отива в Полтава (град в днешна Украйна), за да вербува най-бедните сред селяните. Обещавайки им купища злато, той убеждава около стотина семейства да се преместят.

Докато селяните се прибират, Ашинов сключва договор с властите на Сухум - град на източния бряг на Черно море. Местните власти решават, че новите заселници (дори и да не идват от Кюрдистан) ще се равняват на повече данъци и положителни отчети пред чиновниците. В резултат на това Ашинов получил земя и пари за старница. Той "скромно" решава да нарече новото село на свое име - Николаевска.

Много селяни се разочаровали, щом пристигнали - парцелите били далеч от описанията на "атамана", а стартовите пари не били значителни. Освен това, вместо да използва отпуснатите средства за закупуване и раздаване на добитък на селяните, измамникът купувал добитък и го препродавал на селяните на завишени цени. Когато районните власти узнали за това, изпратили група ревизори в Николаевска, но преди да пристигнат, Ашинов избягал в Москва.

Веднъж пристигнал там, той се запознава с поета Иван Аксаков и общественика Михаил Катков, които убеждава, че скандалът в Николаевска е причинен от застоялата кавказка администрация, която не е в състояние да види големите национални ползи зад неговите идеи. За да възстанови репутацията си и да не седи безучастно, той разработва нова, още по-блестяща история. Този път той разшири границите на своята "казашка империя" до шокиращи мащаби.

Подготовка за следващото начинание

Според разказа на Ашинов свободните казаци планирали да отглеждат чай в планините и вече били изпратили емисари в Китай. Междувременно те се занимавали с търговия в Азия и Източна Африка. Що се отнася до Русия, тя имала нужда да засели Африканския рог, където вече имало казашки град на име Нова Москва. Тогавашният абисински цар бил обещал на казаците земя и всичко, което трябвало да направят, било да дойдат и да я вземат! Освен това Ашинов твърди, че е бил приет лично от императора на Етиопия. Не е изненадващо, че статията, в която се разказва тази невероятна история, е написана не от кого да е, а от самия Ашинов.

Ашинов наистина пътува до Етиопия, но стига само до резиденцията на един провинциален управител. Баснята успява да предизвика невиждано вълнение във вестниците - журналисти, които никога не са били в Африка, описват тълпи от казаци, които тайно живеят в Судан и в дивите местности по горното течение на Нил. "Атаманът" вземал активно участие в обществени събития, където се държал дръзко и разказвал истории, достойни за филм за Индиана Джоунс.

Ашинов се оказал умел психолог и намерил индивидуален подход към хората. Журналистите бяха лесна плячка, тъй като винаги търсеха сензация, но Ашинов стигна по-далеч. Той привличаше свещеници с невиждани перспективи за развитие на православното християнство в Африка; изкушаваше военни командири с изображения на бъдещи пристанища за флота; и дори очарова губернатора на Нижни Новгород с перспективата да стане управител на отвъдморска колония.

Някои от покровителите на Ашинов прозрели шарадата. Например главният прокурор на Синода Константин Победоносцев далеч не беше възторжен младеж - проницателен интелектуалец, той нямаше никакви илюзии по отношение на човека. Въпреки това смяташе, че ако Ашинов успее, може да бъде полезен за правителството, а ако не - властите могат да се отрекат от него по всяко време. Император Александър III нарекъл Ашинов "този мошеник" и решил, че ако самозваният атаман на африканските казаци иска да построи някаква колония, може да се забавлява за своя сметка - хазната няма да предостави нито рубла.

Ашинов не се възпротивил. През пролетта на 1888 г. той наистина отплавал за Африка, потърсил подходящо място за колония, запознал се с местните жители и се върнал в Русия. През декември същата година той отплава от Одеса за Африка с параход, натоварен със "свободни казаци".

На борда на парахода имало само двама истински казаци. Повечето от колонистите били отпаднали от училище, изгонени офицери, мошеници, пияници и безразсъдни авантюристи. По пътя те ограбват игрална къща в Порт Саид, напиват се, правят пакости и вземат със себе си проститутки. Пътуването било доста весело и само слепи оптимисти биха заложили на успеха на начинанието.

През януари 1889 г. цялата компания слиза на брега в залива Таджура в днешно Джибути. Местните жители от племето данакил се взират в екзотичните пришълци. Благоразположението на местния "султан" (чийто дворец представлявал колиба от клони) било осигурено, когато заселниците му подарили панталони.

За да се закрепи на брега и да създаде своеобразен аванпост за придвижване към вътрешността на страната, Ашинов трябвало да намери жилища. Изоставената египетска крепост Сагало се оказва подходяща. Той провъзгласява крепостта за руска, нарича я Нова Москва или Московско село и обявява, че "петдесет версти [стара руска мярка за дължина, равна на 0,66 мили] по крайбрежието и сто версти навътре в сушата са руска земя".  На 28 януари над Сагало е издигнато руското знаме.

"Казаците" обработват земята и ловуват. Земята била плодородна, а околностите гъмжали от диви животни и риба. Много от бившите хулигани всъщност започнали да започват нов живот. Ашинов дори успял да проведе молебен по случай присъединяването на новите земи към Русия.

За съжаление авантюристът допуска фатална грешка при избора на място за новата колония.

Първоначално руското правителство постановило, че "казаците" могат да се шляят колкото си искат, стига да не пресичат територията на други държави. Околностите на Сагало обаче принадлежат на Френската колониална империя. Тъй като в радиус от километри наоколо не се виждаше нито един французин, Ашинов или не разбираше, че е избрал територия, за която вече има претенции, или просто го отминаваше като несъществено.

Когато до Париж достигна информация за събитията край Сагало, французите бяха шокирани и поискаха официално обяснение от Санкт Петербург. Император Александър III, който едва понасял Ашинов, се разгневил и обявил, че той е шарлатанин, който няма нищо общо с управлението на Руската империя. Руски военен кораб е изпратен до Сагало, за да прибере казаците.

Но французите пристигат първи.

Няколко седмици след основаването на колонията четири френски кораба се приближили до Сагало и поискали "казаците" да напуснат. Ашинов не разбрал сериозността на ситуацията и решил да пренебрегне предупреждението. Тогава французите открили огън. 

 Първият снаряд поразява семейство колонисти и убива петима души, всички жени и деца. Корабите стрелят още четвърт час, като убиват още един човек и раняват 22 души. Накрая Ашинов развява бял флаг.

Колонистите са арестувани, но след малко са отведени обратно в Русия, а Сагало е унищожен. Между другото, император Александър обвинил Ашинов за всичко случило се, но френската общественост съчувствала на "казаците" - все пак те не са направили нищо, което да оправдае обстрела на корабите.

Александър III е изключително разгневен от инцидента и първоначално иска да заточи Ашинов в суровия сибирски Якутск. За щастие императорът в крайна сметка се успокоява и позволява на "атамана" да се премести край Чернигов, където най-накрая се успокоява и прилага енергията си за по-полезни неща. Бившият измамник засажда голяма градина, създава пчелин и намира законен източник на вълнение, като създава и ръководи доброволна пожарна команда. Странно, но в дома му имало един предмет, който напомнял за дните му на авантюрист - златна сабя с гръцки надпис "На Юстиниан Велики", чийто произход оставал загадка. Майсторът илюзионист остава верен на себе си до края.