Компютърните престъпления ще се наказват по-тежко от причиняване на смърт по непредпазливост

 За компютърните престъпления - на практика всички тези престъпления стават по-тежко наказуеми. Добре, само че всички знаят, че трудността при тях е в доказването. Това няма да се промени, вдигайки наказанията по тази начин. Концепцията по наказателната политика, приета от Министерски съвет наскоро казва, че този начин на действия – с просто увеличение на наказанията, не носи нищо положително.

    Всички компютърни престъпления фактически ще се наказват по-тежко от престъпления като принуда, причиняване на смърт по непредпазливост.

    Ако вземете само новите разпоредби на член 311 Е за нарушаване на Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги – в момента наказанието е глоба до 5000 лева. Сега се предлага да се добави лишаване от свобода до 6 години – за неизпълнение на задължение да съхраняваш информация за определен срок.

    Не подценявам важността на тези деяния, но не може да бъде сравнено с престъпления срещу личността. Причиняване на смърт по непредпазливост по 122 от НК е до 5 години, тук ще бъде до 6.  Наличието на пропорционалност между тежестта на престъплението и тежестта на санкцията тук, струва ми се, е невъзможно да бъде аргументирано. Ще ви дам  и два примера защо е необмислен законопроектът в частта за престъпленията против интелектуалната собственост.

  Предложено е да се завиши наказанието за плагиатство. От две години става три, обаче остава алтернативата ниска глоба. На практика това означава, че ще продължи да бъде възможно прилагането на чл. 78 А от НК, който предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба. С други думи – ще промените текста, но няма да промените нищо на практика.

    Създава се квалифициран състав, ако деянието е извършено в интернет – наказанието ще бъде по-високо. Ако плагиатстваш на хартия, препишеш на някого книгата или я издадеш на хартия – ще е по-леко наказуемо, ако направиш същото нещо в интернет. Къде е логиката? Предвидени са също да се увеличат престъпленията в три групи състави, но не е помислено, че повишаването на престъпленията означава, че така те стават тежки. Следователно минават на друг състав на съда, съгласно 28 ал. 1 от НПК. Ако не е предвидена преходна разпоредба, това означава, че ще се прекратят огромен брой дела и ще трябва да започнат наново пред новия наказателен състав. Всичко това поставя големия въпрос за начина, по който законодателстваме, особено в областта на наказателното право. Разберете, това не води до нищо добро. Ефектът е точно обратният. За съжаление, едно от малките добри неща, направено в Министерството на правосъдието в този мандат – концепцията за наказателна политика, остава поредната стратегия, която никой не спазва. Този закон е доказателство за това.

    Ако Наказателният кодекс не е добре направен и става неприложим, той не може да изпълнява целите си, не може да изпълнява и превенцията, която идва не толкова от размера на  наказанията, колкото от неизбежност. Правейки такива промени, вие правите точно обратното от заложеното в мотивите. Не се борите срещу тази престъпност, а я правите възможна".