Спътниците могат да бъдат хакнати и превърнати в оръжие

Миналият месец SpaceX стана оператор на най-голямото „съзвездие” от сателити. Към края на януари компанията вече разполага с 242 спътника в орбита – и има планове да изстреля 42 000 през следващото десетилетие. Това е част от амбициозния проект за осигуряване на достъп до интернет за целия свят. Надпреварата за качване на сателити в космоса гори с пълна сила, а редица други компании и организации се канят да пуснат още стотици и хиляди спътници в орбита.

Всички тези нови спътници имат потенциал да направят революция в много аспекти от ежедневието ни. Повсеместният интернет е само една от тях. Важни са и процесите на наблюдение на околната среда и подобряването на глобалните навигационни системи. На фона на всички фанфари обаче проблемите със сигурността като че ли убягват от радара на вниманието.

Риск от катастрофи

Липсата на стандарти за киберсигурност за новото поколение спътници е проблем в международен план. Това, в съчетание със сложните вериги на доставките и наличието на доволно много заинтересовани страни означава, че сателитите са много уязвими за кибератаки.

Ако спътниците бъдат хакнати, последиците могат да са тежки. В най-невинния сценарий хакерите могат просто да спрат услугата на спътниците, което ще значи и спиране на достъпа до интернет. Хакерите обаче могат и да заглушат или подправят сигналите на спътниците, създавайки хаос в редица критични инфраструктури. Това включва телекомуникациите, електропреносните мрежи, водните и транспортните системи.

Някои от тези нови сателити имат „тласкачи”, които им позволяват да се ускоряват, забавят и променят посоката си в космоса. Ако хакерите поемат контрола над тези управляеми спътници, последствията могат да бъдат катастрофални. Хакерите могат да променят орбитите на спътниците и да ги насочат така, че да се разбиват в други спътници или дори в Международната космическа станция.

Широко отворена врата

Създателите на подобни спътници, особено малките CubeSats, използват стандартни компоненти за направата на устройствата. Така могат да си позволят ниска цена. Масовата достъпност и наличност на подобни компоненти означава, че хакерите могат да ги изследват и да намират потенциални уязвимости. В допълнение, много от компонентите боравят със софтуер с отворен код. Това означава, че злонамерени лица могат да се „постараят” да вмъкнат в софтуера „вратички” и други уязвимости.

Високотехнологичният характер на сателитите означава още, че в тяхното изграждане участват множество производители. Процесът на извеждане на спътниците в орбита също е с участието на множество компании. Когато пък са вече в космоса, техните собственици възлагат управлението им на други фирми – подизпълнители. С всеки следващ доставчик уязвимостите се увеличават, тъй като потенциалните точки на пробив стават все повече.

За хората с подходящи умения хакването на някои от тези CubeSats може да бъде съвсем просто.

И за да е пълна картината, трябва да се има предвид, че сателитите обикновено се контролират от наземни станции. А тези станции управляват компютри със софтуер – сиреч с уязвимости, които могат да бъдат експлоатирани от хакерите. Това е още една врата към овладяването на спътниците в орбита.