US астронавти пият рециклирана урина на борда на МКС

Каква е разликата между американските и руските астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС)? Американците пият рециклирана урина, а руснаците- не, пише The Guardian, цитиран от Агенция Фокус. “Вкусът е като на бутилирана вода”, казва Лейн Картър, мениджър на водната подсистема на МКС от космическия летателен център Маршал на Националната космическа агенция на САЩ (NASA). “Стига да преодолееш психологическата бариера, че това е рециклирана урина и кондензат от въздуха.”

Кондензатите са дъха и потта на екипажа, използваната вода от душа и урината от животните на борда на орбиталната лаборатория. По-точно,12-те мишки, които пристигнаха с японския товарен кораб. 93 процента от водата се рециклира, според видео клип, публикуван от канадския астронавт Крис Хадфийлд по време на престоя му на МКС през 2013 година. “В състояние сме да рециклираме около 6000 литра вода допълнително за станцията всяка година”, посочва Хадфийлд.

Американците са единствените, които филтрират урината си, но и двата екипажа събират кондензат от въздуха. Те имат отделни водни системи и досега не са се споразумели как да филтират водата, според материал на Bloomberg.

От стартирането на съветската космическа станция “Мир” през 1986 година руснаците използват сребърни йони. NASA пък си служи с йод от началото на совалковата ера през 1981 година. Американците обмислят използването на сребро, тъй като не е необходимо да се филтрира преди консумация, но Картър посочва, че предпочита американците и руснаците да прилагат различни методи. По думите й това е по-разумно с оглед на възможността за възникване на проблем в една от системите.

Станцията разполага с приблизително 2000 литра водни резерви в случай на бедствена ситуация. Водата е разделена между американската и руската част. Американската рециклираща система обаче произвежда повече вода от руската. Астронавтите на NASA не само филтрират урината си, но използват и тази на руските си колеги. “Събира се в торби и след това екипажът я пренася в американската част”, обяснява Картър. “Не обработваме 100 процента от руската урина. Зависи от времето, с което разполагаме.”

“Преди да се намръщите при мисълта да пиете рециклирани урина и отпадъчна вода, знайте, че крайният резултат на рециклирането е вода, по-чиста от повечето вода, която пиете вкъщи”, казва във видеоклипа си Хадфийлд. “Благодарение на това МКС се превръща в самоподдържаща се система. Това е изключително важна стъпка към реализирането на дългосрочни експедиции извън Земята.”