Бул. Ломско шосе

Отпушването на Ломско шосе, което беше една от най-прашните, най-тесните и най-продупчените улици в София, е истинска манна небесна за стотиците хиляди хора, които живеят в кварталите Надежда, Свобода и Обеля, както и в по-малки и не дотам прочути като Триъгълника. Също като метрото, което в съвсем буквален смисъл за тях е нещо като Линия и път на живота.

Вярно, загубиха трамвай №7, който имаше култов статус в софийския West Side, а той в момента е най-модерният в града с новите си климатизирани мотриси . Та даже бе наречен Трамвай - стрела, при това съвсем насериозно, след като трасето му по бул. България бе обновено и се оказа, че ще може да развива, представете си, цели 19 км/ч.

 Но, понеже говорим за Ломско шосе, то си има и минимол в самото си начало, и всякакви други големи магазини, и изобщо е нещо като център на просветата за немалко махали на София.

В паспортите на онези местни жители, които са на повече от 60 години, появилите се на бял свят покрай Ломско шосе са изписани като „роден в село Надежда”, „роден в село Обеля” и т.н. Сега обаче тук е столица и, ако се съди по съвременния вид и на булеварда, и на метростанциите, и на околната инфраструктура, и на някои по-модерни сгради, това не е пожелание или административна приумица, а жива реалност!