Защо ИИ на Фейсбук ни познава по-добре от близките ни и как се отървават от него в детокс-клиники

Едва ли си спомняте скандала с Проекта Аламо преди 5 г., с който се обясняваше победата на Тръмп на изборите за президент на САЩ, която не очакваха не само сериозните анализатори, не само социолозите, но и самата управляваща прослойка на САЩ. Тя обаче показва как изкуственият интелект на Фейсбук, който – както казахме вече ни е направил зависими със Синдрома ФОМО – страха да не сме пропуснали нещо, ни манипулира и ни управлява чрез информацията, която ни поднася, без да я търсим, понеже ни познава по-добре от собствените ни близки. На това сме посветили днешния ни лайфхак.

Който е чел великия роман 1984, знае, че там имаше нещо, наречено телекран, което следеше хората, но те все пак имаха хитрината да намират места да се крият от него по ъгли и тъмни кътчета. През 2021 г., още през 2016 г., ние нямаме къде да се скрием, защото чрез смартфоните и данните ни, социалните мрежи и техният изкуствен интелект ни следят, наблюдават, подслушват и систематизират цялата тази информация, така че да ни насочват кой политик да харесваме, който продукт да купим, къде да почиваме и т.н.

В Проекта Аламо кампанията на Тръмп получава данните от кредитните карти на 220 000 000 души – практически всички американски избиратели, и на базата на това инфо беше насочвало последователно и нарочно определен кръг послания – търговски и политически към тях, включително и т.нар. черни или тъмни съобщения под носа на администраторите на самата мрежа.

Насочената мрежова реклама е пъти по-ефективна от телевизионната, защото не стреля на посоки, а направо – спрямо точните характеристики на всеки човек. Десет наши лайка стигат на изкуствения интелект, за да ни познава, колкото колега, 50 са достатъчни, за да ни е под кожата като приятел, а при над 100 – удряме ги, ако не за ден, то за два – вече сме му ясни точно, колкото сме на най-близките си хора.

Мислим се за много тайни, но на базата на наслагването на информацията, изкуственият интелект ни изчислява за секунди, дори когато се опитваме да го заблуждаваме. Той ни подтиква да не хитреем, а да се оставим с ленив мозък да се движим по допирателната при минимум съпротивление.

Той даже ни помага да се открием повече с т.нар. „приятели” в социалните мрежи, които идват като замяна/компенсация на отчуждаването, особено при последната година и половина локдауни и откъсване между хората. Той съзнателно уврежда комуникативните ни възможности в реалността, за да бъдем по-лесни за атака от Синдрома ФОМО, така че да сме откъснати от добиване на информация чрез книги, пътувания, общуване с други хора, в това число по-интелигентни от нас, и да бъдем жертви на нейното поднасяне.

Какъв е лайфхакът за почивка, ако е невъзможно, а то май вече е невъзможно, да бъдем извън системата на Аламо и ФОМО? Информационен детокс. Наричат го още цифров детокс. И за него вече има прескъпи клиники, каквито досега бяха свикнали да приютяват звездите при други зависимости като алкохол и наркотици.

Простото всекидневно решение е поне час – час и половина преди и след сън да не посягаме към смартустройствата.