Похвали се сам: отделя допамин и ставаш по-щастлив, а как се прави?

Видян 3169 пъти | Коментари 0
Гласували 2

идната вечер да пишете чавки. И така до края на света...
2. Направете си "Списък на еврейската майка", позната в роден вариант в приказката ни "Моето е гардже е най-хубаво", като в ролята на гарджето сте вие. Напишете всичко, което сте направили и отговаря на въпроса:
В какво съм добър / най-добър или
С какво се гордея в себе си
Не се подсмихвайте, а пишете - ще обърнете поглед към миналото с добро, което ще ви помогне да се научите винаги да го правите по този начин - повтаряме - с добро, а това лекува от наслагване на негативизъм към хора, случки, места, освобождава от непростените неща и отрицателните спомени. Техниката е по-добра от мъдрата фраза:"И това ще мине", когато сме изправени пред трудна ситуация. Защо ли? Ами защото Списъкът на еврейската майка - Моето гардже е най-хубаво, също води до мощно отделяне на допамин и е кратък, не само психически, но и физиологически път към тихото човешко щастие - нашия вечен стреме, на колкото и важни и сериозни да се правим.
3. Съставете си списък Как да бъда обичан, в смисъл Кое ми доставя удоволствие, Кое е най-доброто за мен. Ще се почувствате като суперзвезда, която прави своя "райдър" - листа с нещата, които задължително трябва да й бъдат осигурени, когато е на снимки/турне/фестивал. Не е нужно, разбира се, това да бъдат някакви несбъдваеми мечти. А съвсем реални неща от живота, които ви карат да се усмихвате, да се смеете, да се чувствате свободни. Когато запишете на листа Какво е наистина гот за мен, много вероятно даже и неосъзнато да си подарявате тези неща - морални или материални. Постепенно ще установите, че имате от всичко или почти от всичко, което ви прави доволни от себе си и от живота - това си е едно и също - и то го имате всеки ден.
Дори да ви изглежда малко детинско, това съставяне на един или и на трите списъка и изпълняването им, всъщност е много зряло, уравновесяващо тясно свързаните психически и физиологически процеси, особено ако пак ни чака изолация. Защото въпросът на въпросите за всеки от нас - раждащите се и умиращите сами - е ДА НАМЕРИМ ОПОРА В СЕБЕ СИ, ЗА СЕБЕ СИ ЧРЕЗ СЕБЕ СИ.