Масон ли е Левски и кой е истинският му предател: сензационна книга на шефа на ловешкия музей

Откъс от книгата:

„Неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а същевременно крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото съществуване в държава с възстановени феодални порядки. Ако отидете в затвора, поне половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и честен човек, както и за престъпника и мафиота. Какво по-голямо незачитане и унижение на националния ни герой!

На всичкото отгоре му лепнахме и един предател, български Юда Искариотски, за да измием ръцете си от нечистоплътността в стил Пилат Понтийски и ума от морални скрупули.

В периода след 1878 г. идеите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и категорично опровергани, не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без влиянието и диктата на Великите сили, погребват и идеала на Левски за „чиста и свята република", за това, земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „храм на правата свобода", където всички, независимо от своята етническа, верска и социална принадлежност, ще живеят под знамето на „единни и святи закони".

През близо четиригодишния период в Българско Апостола полага огромни усилия в търсенето на начини и средства как да бъде акумулирана, възпитана и правилно насочена скованата от вековното робство, парализирана и недоразвита социална енергия. За съжаление и тук без съществени успехи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „предначертанието" си, той се сблъсква и преживява не едно разочарование.

Първото крушение на илюзиите му е свързано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да възприеме идеите му. После идва второто - колективният отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, за да дойде третото - от собствения му народ, показал се неспособен и недостоен "за правата свобода". Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, според които „не може противостои и най-силната стихия" се сменя с фаталната обреченост, че „по-непоклатима от всяка империя е робската душа".

Априлското въстание не само не е резултат от дейността на Левски, а обратно, подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му мисия в Българско. За съжаление, въпреки огромните усилия да събуди задрямалата народна свяст, да изведе народа от зоната на робската инертност, резултатът се оказва доста скромен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната, стават според вижданията и разбиранията на Апостола.“