Бг морето преди 29 г. в Ню Йорк Таймс

края на III в., когато градът загубил част от значението си като търговски и културен център.

Няколко мили северно от „Дружба” е „Аладжа манастир”, построен в края на 13 век. Монасите са издълбали своите килии в скалите, където виждаме и параклис, посветен на Дева Мария. От него можеш да наблюдаваш слънцето, което изгрява над морето.

Дори от тези скали Черно море не изглежда черно, така че няма никаква опасност човек да се обърка, че името на морето е свързано с цвета на водата.

Всеки, когото попитах за произхода на името на това море, имаше различно обяснение.

Древните гърци първо нарекли морето “Pontus Axinos” или „Бурното море”, но по-късно променят името на „Pontus Euxinos” – “Приятелското море”, защото смятали, че когато го нарекат с по-положително име, ще го омилостивят и то ще спре да е толкова бурно.

(…)

На около 60 мили южно от Варна е Слънчев бряг. Повече от 100 хотела, десетки ресторанти и магазини са пръснати по крайбрежието, което разполага с плажна ивица цели пет мили. Хората, които работят в курорта, живеят най-отдалечени от плажа в това, което някои от тях наричат ​​”гето”.

Дългият плаж е изпъстрен с чадъри, които са за постоянно ползване. Водата тук е по-синя, отколкото в “Дружба”, макар че никой не може да каже защо. Морето тук е доста по-плитко. Когато бях там, плажът изобщо не беше претъпкан, макар че времето беше слънчево и топло, а в късния следобед беше почти празно.

Хотелите тук не са нищо особено. Дори най-добрите хотели изглеждат занемарени, а строителството сякаш e навсякъде. Моят хотел “Тhe Meteor” изглеждаше по същия начин като съседния хотел, в който се обърках да вляза и дори да поискам ключа.

Закуската беше на шведска маса, разположена върху мръснен бар в салона на хотела. Само свежите домати и краставиците изглеждаха годни за консумация. Имаше и парчета салам с мазнини с големината на костилки, мляко на прах, сух хляб, торта и разтворимо кафе – поднесени върху мръсни подноси.

Липсата на разнообразие в храната е по-очевидна, отколкото в „Дружба”. Повечето ресторанти имаха само две или три предястия, малка част от изброените в менюто. В ресторант Lotus, чиeто обзавеждане и име намекваха за китайска храна, имаше само едно ястие: стандартната салата от краставици, домати и сирене, както и така нареченото „руло” с пържени картофи и сос от гъби. Без значение какво съм поръчала в Слънчев бряг, ястието винаги изглеждаше точно като ”рулото” в Lotus.

Основната, може би единствената причина за пребиваването ми тук е Несебър, древен пристанищен град, построен върху живописен полуостров в южния край на Слънчев бряг.

Създаден от траките през второто хилядолетие пр. Хр. и превзет от гърците през VI в. пр. Хр., Несебър, наречен Месембрия, е бил важен търговски център.  Почти всички следи от гърците са изчезнали, но пети и шести век и Средновековието са добре представени от 10 прекрасни църкви, някои от които са частично възстановени през последните години.

В бюрото на „Балкантурист” тук нямаше запис на резервацията ми, направена във Виена преди три седмици. Насочиха ме към частна къща и написаха нещо на бележка, която вероятно обясняваше, че трябва да остана там.  

Жената, която отвори вратата, прочете бележката и след това мина покрай мен, като извика на съсед, чиято глава се появи над зелена ограда през няколко къщи. Докато преглеждаха бележката, която минаваше напред-назад няколко пъти, зад оградите се появиха още глави.

Внезапно разговорите спряха и главите се обърнаха към мен в няколко секунди съзерцание.  Явно решението беше в моя полза, защото жената се върна усмихната и ме въведе в безупречна стая с две единични легла, ниска масичка и малък килер. Имаше и баня с душ. Не се сервирало закуска. Отидох до кафенето наблизо, където хлябът с месото се оказаха единственото предложение.
Четено в момента:  Денят, в които Живков поговори с „Ню Йорк Таймс”

Созопол е създаден през 610 г.пр.Хр. от гърците, които го наричат ​​Аполония. Днес градът е център на черноморската риболовна индустрия. Тук има значително по-малко туристи, отколкото в Несебър и в града изглежда има живот, независим от туристите.

Сутрин се провежда малък военен парад – десетки моряци се появяват наведнъж и се разхождат до военноморската база на пристанището. От единия край на града, който е на полуострова, до по-новата му част се стига за около половин час, но можеш да прекараш часове, като се скиташ по каменните пътеки в източната част или сред красивите улици, осеяни с характерните къщо, облицовани с камък и дърво.

Малките църкви като „Св. Никола” се намират между къщите или по скалите. Южно от Созопол пейзажът става по-див и по-естествен. Круиз с малка, покрита лодка по река Ропотамо, на 10 мили южно от Созопол, е добра екскурзия за половин ден.

Бавно движещата се река Ропотамо, която започва своето 13-километрово пътуване до Черно море на около 10 мили южно от Созопол, преминава през дивата природа.

По пътя към дома, полетът ми от Варна до София закъсня с час, а агентите във Варна казаха, че са изпратили „телекс” до София, че ще закъснея, за да се регистрирам. Но когато пристигнах в София с 20 минути закъснение и застанах на гишето за Виена, служителката на гишето разгледа билета ми и каза грубо: ”Закъсняхте за регистрацията и днес няма други полети!”.

След това тя погледна следващия човек на опашката, сякаш беше приключила с мен и как ще напусна страната – това е мой собствен проблем. След като обясних три пъти на два езика (разбира се, не на български), че полетът от Варна е закъснял, тя ми даде ръчно написана бордна карта и аз се качих на почти празния самолет.

От климатичната система върху главата ми капеше вода, чак до Виена.

Може да ви звучи странно, но неудобствата като капещата вода или хотелът, в който непрекъснато губеха ключа за стаята ми, ми се сториха по-скоро интересни. Въпреки недостатъците си, българското крайбрежие ме заинтригува. Със своите старинни селища, които се извиват около брега на морето.  Някой ден със сигурност ще се върна, но ако е скоро, вероятно ще избегна курортите и вместо това ще се опитам да почивам на палатка.

Този текст е най-дългото и подробно описание на българското Черноморие, което намира място на страниците на „Ню Йорк Таймс”.

Оригинално заглавие: By The Beautiful Black Sea

Автор: Бренда Фаулър

Дата: 22 юли 1990 г.

Източник: bravestories.eu