Дунав мост на Георги Мишев с ново издание

Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“ и др.  В периода 1958–1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч и е член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“. През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.

По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др. По романа е заснет нашумелият сериал „Дунав мост“. През 2019 година очакваме и нова книга от писателя, която ще бъде своеобразно продължение на „Мир на страха ни“ и ще събира истории, бележки и спомени от миналото на твореца. Ето какво споделя Георги Мишев за „Дунав мост“:

„В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: „Най-живописният участък. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа“. Това е имал предвид хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг. Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, пълни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и народни закрилници. Реших да напиша книга за потомците на хана.Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) Гората се оказа изсечена от закрилниците (за валута). Вместо към три реколти, потомците бяха се устремили към три морета. И бяха загубили три войни. Утешаваха се на третата ракия. Вместо два-три тунела под Балкана, правеха бригадирски хаинбоази за танкове и бетеери. Накрая построиха два Дунав моста, за да се изниже половината население към четирите посоки на компаса. С еднопосочни билети.Накрая се получи и книгата, не замислената, а друга. Съжалявам – получи се книгата, която държите. Сори!“.