Александър Кирилов – тънките струни на SEVI

Но докато за феновете Dark Knight предстои, за SEVI той е приключена страница и вече работят по нови песни както за бандата, така и за втория самостоятелен албум на фронтдамата им Светлана Близнакова.
ЕЛА С АКУСТИЧНАТА КИТАРА

Именно Светлана е открила Александър Кирилов, търсейки китарист, който да е на “ти” с акустичния инструмент. А целта?! – Концертът за представянето на първия й солов акустичен албум Tomorrow, който излезе в края на миналата година.

„Работя в голям музикален магазин, в който SEVI често идваха. Станало е на въпрос, че си търсят някой, който да свири добре на акустична китара и колегите са предложили мен“, спомня си Алекс. Когато телефонът му звъннал той бил с другата си група – етно-рок формацията „Етнотикс“. „Първоначално идеята беше да съм изпълнител само на определена част от парчетата и само за концертите. В последствие бързо започна да се изгражда някакъв колектив. Свирих на промоцията на албума и в процеса на работа и репетиции нещата започнаха да се спояват. Така ме поканиха и в групата“, нахвърля набързо поредността на събитията китаристът.

Има обаче проблем – в последните 5 години Александър се е преориентирал единствено и само към акустичната китара и не е хващал електрическа. Добре че малко преди да получи покана от SEVI е посвирил на приятелски начала във Vulgar Bulgar и си е припомнил как става фокусът. Това обаче съвсем не го спасило от притеснението на първата репетиция, когато „краката ми така трепереха, че си дръпнах едно столче и седнах до края на репетицията“, признава Алекс. „Всичко обаче се намести, естествено с много работа“, завършва със самодоволна усмивка китаристът.

ОРИСАН НА РОКА

Александър е буквално роден с орисията на рока. Хваща „китара“ на 4-5 годишна възраст. Понеже родителите му не му купили инструмент, той просто взел една хилка за федербал и ластик, който опънал като струни. Малката му глава вече била „промита“ с рок музика от баща му, който му пускал Deep Purple, Metallica, AC/DC. И така на този ластик, той решил да опита Smoke On The Water… и го изкарал! Упоритостта му била наградена с истинска китара в първи клас и уроци, за негово съжаление – по класическа китара. А той мечтаел за рок. Особено след като баща му му пуснал на касета концерта на Metallica от Пловдив през 1999 г. Тогава хлапето решило, че иска да свири и пее точно като онзи от групата (Джеймс Хетфийлд). „И така вече 21 години не спирам да свиря“, пресмята за кратко годините.

Пътят му към музиката обаче, като че ли е предначертан много преди да се роди. Баба му, по майчина линия, като младо момиче мечтаела да има син, който да кръсти Александър. Да е висок, с дълга коса и да свири на китара. Е, родила две дъщери. Но мечтата не била забравена и щом се появил първият й внук на бял свят бил кръстен Александър, и явно орисан да обрече живота си на китарата. „От малък знаех, че ще съм китарист и ще си изкарвам хляба с музика. Не съм и мислил да стана нещо друго“, категоричен е той.


Съвсем логично Александър иска да учи в музикално училище. Но не успява да влезе. „Това ме отказа да ходя на уроци и да уча класическа китара, защото аз исках да свиря рок“, спомня си той. Временно преустановява обучението си и използва инструмента само за да вади по слух любими парчета. В същото време развива афинитет към рисуването и дава воля на друга своя мечта – да стане дърводелец, а след години и лютиер. Кандидатства в Национална гимназия за приложни изкуства, където го приемат с мечтания профил „Дърворезба“. Но получава ултиматум от майка си: „Или ще идеш да си режеш пръстите в дърводелското училище, или ще кандидатстваш в гимназията по фотографията и полиграфия, ще влезеш, а аз ще те запиша отново на уроци по китара!“. Естествено избрал китарата. Получил така мечтаната електрическа китара и завършил фотография.