Римските статуи не са били бели, показа Vox

Римските статуи не са били бели, а оцветени в ярки цветове. Vox изследва защо историята е пренебрегнала това. Идеята за класическия период - времето на древна Гърция и Рим - като елегантно обединена колекция от превъзходни естетически и философски културни черти има своя история, която идва в голяма степен от епохата на неокласиците.

Преоткриването на античността отнема известно време, за да се стигне до 18-ти век, когато препратките към гръцката и латинската реторика, архитектура и скулптура са неизбежни. Но от Ренесанса нататък класиката постига статута на културна догма.

Според класическия идеализъм римската и гръцката статуя въплъщават идеала за чиста белота - погрешно схващане, които съвременните скулптори увековечават в продължение на стотици години, като правят бюстове и статуи от полиран бял мрамор. Но истината е, че както гръцките статуи, така и римските - както ще научите във видеото на Vox първоначално са били оцветени в ярки цветове.

Включително статуята от 1-ви век на император Август от Прима Порта, известната фигура, която триумфално стои с вдигната ръка. Вместо да стои като празен бял мрамор, статуята е имала бронзова "кожа, кафява коса и червена тога".

„Древна Гърция и Рим бяха наистина цветни“, научаваме. И така, как всички започнаха да вярват в противното?

    Това отчасти се дължи на грешка. След падането на Рим древните скулптури били погребани или оставени на открито в продължение на стотици години. По времето, когато Ренесансът започва през 1300 г., тяхната боя вече е избледняла. В резултат художниците, които откриват и копират древно изкуство не осъзнават колко цветно е трябвало да бъде.

Но белият мрамор не би могъл да се превърне в норма без някакво умишлено невежество. Въпреки че има куп доказателства, че древната скулптура е цветна, художници, историци и широката общественост избират да ги пренебрегнат. Изглежда западната култура колективно приема, че белият мрамор е просто по-красив.

Бялата статуя символизира класически идеал. „Само така могат да бъдат изолирани ценностите, които цените: простота, спокойствие, балансирани пропорции, сдържаност, чистота на формата… всичко това са характеристики, които подчертават безвременното качество на най-високия възможен израз на изкуството, като дъх, задържан за неопределено време", твърди Джеймс И. Портър, професор по реторика и класика в Калифорнийския университет в Бъркли.


Виж видео ТУК!