Повече отколкото

Абсолютно не се налага да ходите чак до там, но ако искате да видите какво наистина значи умряла търговия, идете на Илиенци. Няма никакви хора. Никакви, никакви. За около два часа ще срещнете не повече от трима-четирима души, които бродят из така наречения МОЛ. В покрития базар пък, където е по-студено отколкото навън, е пълно само с китайци и мартеници на метър и на кило. Китайките си подвикват нещо на няма значение на кой от безбройните им диалекти, а по-социалните китайци са скупчени и играят го, или някаква подобна игра с дървени пулове. Студ, мрак и всякакви джунджурии, трябва да се добави. В МОЛ-а, както вече стана дума, също няма купувачи, или дори сеирджии, но поне е по-топло. Там, би трябвало без изненада, може да видите доста стоки, които са и из центъра. Някои са малко, а други – доста по-евтини. За съжаление има и стоки, които редовно красят „Произведено в България”. Блузки например, които в МОЛ Илиенци струват 5 лева”без проба”, в НДК може да пробвате и да си купите за 10-15 лева. За какво им е на търговците това упражнение не е много ясно, защото приходите от продажбите в НДК им стигат сигурно колкото да си покрият наема и колко да им е печалбата – нищо и половина. Тяхна си работа.

В МОЛ-а има и щандове с българска стока. Има „Тенденз”, „Бора”, „Арт 93”, а на челно място на „Бина”, фирма за бельо и халати, стои тениска в бяло- зелено - червено за 5 лева. Иначе бельо, спално бельо, кърпи хавлии, халати – това са вероятно най-разпространените стоки на Илиенци и има смисъл да се загледате и да си купите, защото същата стока из града е по-скъпа, а качеството е абсолютно същото. Другото, което със сигурност си заслужава да се вземе от МОЛ-а са пътни чанти. Всякакви видове и размери са, но наистина си заслужава да изберете някоя чанта на колелца. За 35 – 45 лева може да си вземете напълно прилична и на вид и по качество. Ако и ви трябва някаква дреха от лицева кожа, също е изгодно да си издирите подходяща. Има 5-6 щанда с турска стока- якета, сака, манта и пр. Цените им са по-ниски или около българските, когато те са с намаление. Въпреки липсата на клиенти и на Илиенци има продавачи, за които е по-важно да си излеят гнева срещу държавата, града и всичко в границите на България, готови са да признаят „ дори Румъния и Македония за по-свестни държави” в разговор по телефона с очевидно настроен на същата вълна събеседник. А че на щанда има някой, който с очевиден интерес оглежда стоката, много важно – с един, без един - държавата е ужасна, за града да не говорим и изобщо всички са виновни с нещо за хала на този човек, само не той самият.

На Илиенци има разбира се и изобилие от „бижута”, „красоти” и други такива неща, които са поне два пъти по-евтини отколкото в града. Например плетени кошове, или кашпи все едно, струват 15 лева комплект от десетина, а иначе само най-големият съд е толкова из града. Слънчевите очила от всякакви световни марки са по 10 лева, пълно е с домашни потреби и ако не можете другаде да си намерите готови калъфи са мебели, тук има – 125 – 145 лева.

С две думи сега си струва да се иде на Илиенци само с научна цел, или на екскурзия. И може да видите много кокетни нови къщички- магазини, които са празни, но може би в по-добро време и „Персийски килими Иран” ще са пълни със стока и всички други. По пътя към пазара, ако минавате по булевард „Христо Ботев” и сте любопитни, ще имате удоволствието да видите магазин „Вашата кожа”, а тъкмо до него „ ХХХХХL дрехи”, магазин „Водния дух” – за разни водопроводни работи, както и съборетина, в която предлагат „самостоятелни стаи”. Пътуването е интересно.