Имали сме министър за един ден

Свикнали сме да казваме „малка България”, да смятаме собствената си страна за ДЖУДЖЕ. А истината е, че в Европейския съюз 17 от 27, а от другата  седмица с влизането на Хърватия 18 от 28 държави са по-дребни от нашата. Същата работа и със срока на правителствата.

Преброиха 77 дни управление на служебния кабинет на Марин Райков и действително той управлява най-кратко от общо трите такива в нашата история. Сега пък броят дните на правителството Орешарски, което обаче, дори да подаде оставка, ще владее нещата чак до приемането на избирателен кодекс. А тази процедура, от своя страна, няма как да приключи по рано от края на септември по всеобщо мнение на депутатите и гражданските организации. Или поне такова е мнението към редакционното приключване на броя на Супер 19’ в 17 часа в петък, 21 юни.

5 дни е премиер любимецът на Фердинанд

Димитър Станчов, красавецът от свитата му, който е негов дългогодишен частен секретар и когото оженва за щерката на друг свой приближен – придворната дама на българския двор Анна дьо Грено. Техен внук пък е Иван Станчов, близък приятел на Симеон II, и външен министър в служебния кабинет на Ренета Инджова за 3 месеца и половина. Апропо, първи дипломат на България е бил и дядо му, както преди, така и след своето кратковременно премиерстване през 1907 г. Датите са 12 до 16 март. Времената са размирни като днешните, понеже князът се разправя със Софийския университет.

Последвалият интелигентен и красив протест сваля кабинета на Димитър Петков, който е и убит от отчаян безработен и разочарован фен на неговата политическа партия, неполучил очакваното назначение на държавна служба в някое министерство. Колко познато звучи цялата тази мила родна картинка!!!

6 дни е министър-председател

Константин Муравиев. Той е живото доказателство на поговорката какво е човек да си купи фабрика на 9 септември. Официално опитният политик е премиер от 2 до 9 септември, но реално последният му работен ден е шестият – 8 септември, а в нощта срещу седмия ден е арестуван по бели гащи от новото правителство на Кимон Георгиев, дошло на власт с преврат или социалистическа революция (разликата е в трактовките на историците според това дали са десни или леви).

Между другото, по ирония на съдбата един от съратниците на вечния превратаджия е най-кратко министерствалият човек в българската и в световната политика. Става въпрос за малко известния днес като фигура Янаки Моллов. Той е сред деятелите на фашисткия преврат от 9 юни 1923 г. и на още по-радикалния на 19 май 1934 г, и двата осъществени от кръга Звено. И така стигаме до големия майтап

От 9 до 10 юни 1923 г. доцентът е министър на просвещението

За утеха, след като е свален от поста, поне го правят професор – апропо, през 2009 г. Сергей Игнатов влезе доцент в министерството и също си тръгна оттам професор през януари 2013 г.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш – тази максима на един от бащите на аграрната наука у нас го крепи, за да достигне до ново министерстване в същия ресор – образователния 11 години по-късно. След втория звенарски преврат на 19 май 1934 г. той отново става министър на просвещението и този път удържа не един ден, не един месец, а цели 7 месеца и 3 дни до 22 януари 1935 г. Това обаче не е всичко, защото в следващия кабинет поема Министерството на народното стопанство, днес наричано Министерство на икономиката. Вярно, генерал Златев е премиер точно 3 месеца без 1 ден – до 21 април 1935 г. Това обаче позволява на Моллов почти да закръгли година като министър –

мечта, която не се сбъдва на Големанов

Литературният герой тъкмо е назначен и кабинетът пада. А Моллов - вероятно прототип на образа, пак получава утеха на изпроводяк. Падналият министър е издигнат до член-кореспондент на БАН. През 1939, когато за година е ректор на Софийския университет, неговият колега от Алма матер – ненадминатия траколог Богдан Филов, му издейства и титлата академик. Така той посреща третия държавен преврат от 1944 г., но след него вероятно заради дружбата с Филов, не го правят министър. Затова пък доживява до 1948 г.