Куба като завръщане в бъдещето

Островът на свободата се отваря. Личи и  по автопарка – вече има и нови коли – най-вече китайски ДжийЛи и корейски Хюндай и Киа, но също някоя Тойота или Мерцедес тук-таме. Личи и по изненадващо прилично облечените, особено на фона на своите доходи кубинци, които работят по няколко неща, за да могат да съществуват на фона на цените – основното хапване в заведение е 15-20 евро. Най-лесно им е на младите жени – едни превеждат, защото владеят перфектен английски, а други изкарват бонуси, защото владеят други умения.

Първия ден е проблем почти несъществуващият интернет – вайбър и фейсбук съществуват на Острова буквално от дни, а връзката дори мейлом е забавена до лудост. После е благодат – тукашната желязна завеса от слънце, преливащо в най-прекрасни нюанси на синьото море и бял пясък е чудесна алтернатива на френетичната агресия и истерия в България.
Препоръчваме 3 места, където онзи ден, когато Куба е била мафиотска, вчера, когато Фидел бе в силата си и днес, когато влиза в неясното за нея кап.бъдеще, изглеждат най-симпатични – вилата на ДюПон във Варадеро, Клуб Хавана в столицата и легендарния хотел Насионал – крепост, превърната в най-посещаваното от политически, шоу- и спортни звезди място на планетата.
„Тук сега са на ниво Указ 56”, шеговито, но правдиво подмята зам.-министърът на икономиката на България Любен Петров. Ние си знаем какво следва – избухване на демокрацията и всички свързани с това добри и лоши вести. Куба за нас е като завръщане в бъдещето.