Високотехнологично оборудване, каквото никога досега не е използвано в подводната археология по света, е един от основните фактори за откритията. Тази година учените работеха в открито море с кораба „Havila Subsea”, който е проектиран за детайлно дънно картиране и проучване за нуждите на газодобивната и телекомуникационната индустрия.
Корабът има шест подводни колони с витла, всяко от които се върти на 360 градуса. Благодарение на това „Havila Subsea” е способен да се движи странично във всички посоки и да стои „като закован”. Най-отгоре има две DGPS станции, благодарение на които се прави изключително точно позициониране на кораба във всяка секунда. С помощта на тази система корабът се фиксира в морето непоклатимо, така че да няма отместване повече от 20 см.
Електронната система за управление на баластите гарантира, че в открито море корабът е абсолютно стабилен и не се полюшва нито сантиметър: учените казват, че на него човек се чувства като стъпил на земята. През миналата година работата в открито море беше с друг кораб, „Stril Explorer”, който е по-малък, но има същите характеристики.
„Havila Subsea” е оборудван с два дистанционно управляеми подводни апарата (ROV) от най-ново поколение, даващи възможност за пълно сканиране на дъното посредством различни геофизични методи и/или пълно оглеждане и заснемане на подводни обекти. Те са способни и да извършват редица манипулации, в това число и почистване на потънали обекти от тиня.
Първият ROV, именуван „Surveyor”, събира геофизични – акустични данни и образна информация, казва проф. Адамс. Ценно за изследователите е, че машината се движи забележително бързо над морското дъно – със скорост около 5 възела. Това позволява бързо да се трупат големи обеми данни и да бъдат „покрити” с детайлна информация големи площи от дъното. Всичко, което машината „вижда” по време на търсене, се наблюдава в реално време в геофизичния контролен център на кораба:
Контролната зала на Havila Subsea, един от най-модерните кораби за проучване на морското дъно.
По време на търсене в контролния център има постоянно човешко наблюдение. Археолози и геофизици дежурят пред мониторите. Още с първия, макар и не много детайлен, изглед на намерен кораб, те записват първите данни – локация, размери, предполагаем тип и епоха и др. „Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски.
„Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски
Когато се „забележи“ някакъв обект, на дъното се спуска работен клас ROV, за да „огледа” находката подробно. Този ROV прави фотографско заснемане – сканиране на обекта. Той има много мощно осветление и 6K камери за целите на заснемането, което често е в размер на десетки хиляди статични кадри от всички страни. След това с помощта на фотограметрична технология на обработка учените на борда изграждат тримерни модели на обектите със сантиметрова точност.
И двете ROV машини са безпилотни и се управляват дистанционно. Те се спускат от кораба и се движат близко до дъното по предварително зададена траектория. Само в редки случаи се налага човешка намеса в работата им – например за управление на роботизираната ръка, която трябва да извади обект или пък да почисти тинята, за да се открие даден детайл.
Управлението на робо-ръката става чрез система, при която сензорна „ръка” проследява движението на ръката на човек на кораба и подава командите за всеки милиметър движение по кабела, свързващ кораба с ROV.
Генерирането на фотограметричния модел е тежка изчислителна задача. Тя се изпълнява от мощен компютър на Университета Саутхамптън: система с 4 графични карти, 64 процесорни ядра и 600 GB оперативна памет. „Сглобяването” на един образ отнема от няколко часа до няколко дена.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Комисията за енергийно и водно ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!