Георги Ружев с изложба в Музея на хумора и сатирата

На 4 ноември, петък, от 19:00 часа предстои откриването на изложбата на Георги Ружев D.I.Y. 2.0 в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Следва парти, от 20:00, със сетове от автора: дръм енд бейс, електро трип хоп, пънк и ска. Изложбата ще остане в Музея до 9 април 2023.

С появата си през седемдесетте пънкът революционизира музиката. Това не е само музикален жанр, а идея и начин на живот, в който направи-си-сам подходът (do-it-yourself или D.I.Y.) е етичен код. Пънкът ражда политически осъзната общност, която бори статуквото с подръчни средства и малко опит (да си аматьор е ценност), оставяйки ясен отпечатък в изкуството, модата и въобще – визуалната култура. Превъплъщението и самоизмислянето, играта, шегата и сатирата са част от арсенала на пънкарския бунт.

Изложбата D.I.Y. 2.0 включва произведения на Георги Ружев от края на 80-те години на 20 век до днес, подредени като DJ сет и без оглед на хронология. Пътят му в изкуството тръгва от фотографията, която авторът използва, за да документира инсценирани реалности. После все така работи с готови образи, които реже, съединява и миксира в голямоформатни дигитални колажи. Видеата му синхронизират ритъма в аудиото с десена в картината, а психедиличните анимации са калейдоскоп от културни референции и символи. Когато кадърът е статичен, движението е от зрителя – смяната на гледната точка е част от изграждането на образа в лентикулярните картини и отпечатъка върху бетон.

Изложбата представя проекти за музикалните групи, в които авторът участва през годините. Поредица от видеа и колажи е посветена на краля-шут на Сюрреализма – Салвадор Дали. Портрети на Джими Хендрикс са ремиксирани с ритуални маски, припомняйки вярата на музиканта в магията и суеверието (редом със страстта му към научната фантастика, от песента Voodoo Child). Следва серия, в която обект са характерната стилистика и драматургия на индийското кино, което преработва образци от Запада за местна публика, смесвайки ги с локална естетика и повествователни похвати от театър, танц и ритуал. В поредица от автопортрети авторът изглежда като разни културни икони: „Доказвам, че хората не трябва да имат идоли, защото аз много приличам на всеки един от тях”. А скептицизмът към религията се материализира в олтар с обекти. Ружев смесва образи от различни култури и епохи с размах, поставящ понятието за другост в криза.
Разговор с Георги Ружев можете да чуете в подкаста Говори артистът https://www.govoriartist.at/005-georgi-ruzhev