Гришо остаря с брада: стилов психопортрет

самочувствието. За тях е ясно, че популярността извън игрището може да напомпа славата, но това е кратковременно, мимолетно. Истинското признание идва заради реалните постижения. И заради определен код на честта, например по отношение на Родината.

А при нашето момче, те липсват. То няма нито един спечелен турнир от Големия шлем например, а когато благоволи да играе за родната си страна, не го прави на равнище и изглежда сякаш е главно заради спонсорските премии по олимпиади. Като ги споменахме, за разлика от друг голям атлет с безупречна форма, въпреки славата, и винаги верен на нацията си - световния номер 1 в тениса Новак Джокович, много забавно беше, че той спеше при съотборниците си от Сърбия в олимпийското село, докато несравнимо по-нископоставения в спорта и рекламната индустрия Гришо единствен от нашите състезатели отиде на хотел. Забравил, че дори индивидуалните състезатели на най-голямото спортно събитие играят за страната и народа си.

Заради погрешно подхранена от славата психика, Димитров направи поредица от грешки към българската публика. Заради неясна представа къде се намира и в опит да изпразни от съдържание софийския турнир, който не си представяше, че може да съществува без него, той го бойкотира и то по причини, които даже е неудобно да се споменават, защото са извън спортните.

Не дойде и двата пъти, когато бе определян за спортист на годината, което не си беше позволявал никой друг преди него, а без да се обижда - България е имала несравнимо по-големи шампиони. И то доста. Научен факт.

Нищо, освен липса на култура и загуба на духовно равновесие, не издава е "забравения" му български език с тежък американски акцент, който няма как да е естествен за човек, недоучил, но живял до 15-ата си година в България. Която в следващите години му е дала супер много и то не само стотици хиляди пари...

Сега, с революционната брада, която още не е станала като на Христо Ботев, дано Гришо намери обратния път към дома.