Вързан за наказание пациент загина при пожар в психиатрията в Ловеч

В психиатричната болница в Ловеч "лекуват" с нечовешко и унизително отношение. Това е констатация в доклада на омбудсмана Диана Ковачева, чийто екип провери Държавната психиатрична болница в Ловеч, след като 25-годишен пациент почина по време на пожар на 2 октомври, станал в стаята, където е бил вързан и изолиран. Оказва се, че жертвата Г.Г. е държан вързан часове наред вързан, въпреки нормативните забрани за това.

Експертите на омбудсмана са посрещнати от д-р Е., шефка на мъжкото отделение, където е възникнал пожарът и първоначално не са допуснати да влязат, макар че всички граждани и институции са длъжни да им съдействат. Оправданието е, че по случая се води разследване и трябва да има разрешение от наблюдаващия прокурор. Такова е дадено по телефона на д-р Е. и проверяващият екип влиза.

Д-р Е. не е била на смяна по време на пожара, но отишла, когато ѝ се обадили. Тя казала на проверяващите, че още не са готови заключенията от назначените по случая комплексна пожаротехническа и електротехническа експертиза и от съдебномедицинската експертиза за установяване на причините за смъртта на пациента Г.Г., както и че не са разпитани всички свидетели. Тя споделя, че съпругът ѝ е началник на отделението по Съдебна медицина в Ловеч.

Д-р С. разказва, че на 2 октомври към 10 ч. пациентът Г.Г. е бил "психомоторно възбуден и я е бутнал". Затова тя назначила мярка "имобилизация" за два часа и "изолация" за 6 часа в т. нар. "мека стая". След това назначава втора имобилизация за още два часа и още една изолация, като твърди, че се е объркала. След това от д-р П. е наложена трета имобилизация до 20.00 ч. "Това означава, че от 10.30 ч. до настъпването на пожара в 19.40 ч. Г.Г. е бил изолиран в продължение на 9 часа и е бил вързан за четирите крайника за почти 6 часа".

По информация на д-р П. и на един по пациентите единствено на 2 октомври Г. се е изнервил след проведен телефонен разговор с майка си. В същия ден майка му е дошла на свиждане, но д-р П. не я е допуснала да се срещне с Г., тъй като според д-р П. той е бил агресивен.

Пациентите често преживяват изолацията като наказание, поради болезнени и некомфортни за тялото практики като връзване, но и поради чувството на унижение от невъзможността да ползват сами тоалетна, да се придвижат в пространството, да използват телесната си експресия, да заемат удобна поза за сън, обяснява омбудсманът. Целта на меките стаи е точно да се избегне това.

В случая с Г.Г., вместо меката стая да бъде използвана като щадящо и безопасно място за изолация, тя е използвана като "наказателна стая". "Още повече, пациентът г-н Г., е бил доведен в психиатрията на 9 септември от полицейски служители, но е подписал декларация за доброволно лечение. Близо месец след постъпването му и с оглед на провежданото му лечение следва да се предположи, че острата фаза на заболяването му е овладяна", обясняват експертите. От настаняването единствената му наложена мярка е "изолация" в деня на постъпването. Пациентите, контактували с Г.Г., не споделят да е бил агресивен към тях или към себе си. "Всички пациенти казаха, че са се разбирали добре с Г., той постоянно ги е черпил с цигари и кафе. Един от пациентите каза, че са били приятели", се казва в доклада.

В Наредбата не е разписано след като е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това означава ли, че 5 минути след като е изтекла мярката, пациентът отново може да бъде вързан неограничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е разписано колко пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката, възмущават се експертите.

В ловешката болница не е спазено и изискването пациент, по отношение на когото се прилага мярка за временно физическо ограничаване, да се наблюдава непрекъснато от медицинска сестра. Пациент разказва, че при пожара е чул Г. да вика и се опитал да отвори вратата на меката стая, но е било заключено. По това време Г.Г. в все още е бил фиксиран в стаята, където се е разразил пожарът.

По информация на д-р Е. детектори за дим са поставени само в стаите за изолация и звуковият им сигнал е много слаб и трудно се чува. В останалата част от отделението няма пожароизвестителна система. Записи обаче няма, защото камерите за видеонаблюдение не записват. Екипът на омбудсмана недоумява защо това е така и защо не сес съхраняват записи със звук. "Също така не е ясно защо детекторите за дим са поставени само в меките стаи и защо няма изградена система за звукова и светлинна сигнализация, която да е в коридорите и в манипулационната", пише в доклада. В края на март пожарната предписва на болницата "в обекта да се създаде необходимата организация по пожарна и аварийна безопасност" в съответствие с наредбата.

Предвид лошата материална база, липсата на специалисти и зачестилите тежки инциденти със загуба на човешки животи в държавните психиатрии, омбудсманът като Национален превантивен механицъм препоръчва на министъра на здравеопазването до края на 2023 г. да бъдат изготвени оценки на всички държавни психиатрични болници: кои ще бъдат закрити, кои ще бъдат преместени и кои ще бъдат преструктурирани. До края на 2024 г. всички болници, които ще продължат да функционират, следва да бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания.

Да се преразгледа наредбата за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства и да се изготви протокол за прилагане на принудителните мерки "имобилизация" и "изолация", в който ясно да е отбелязано с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и фиксирани пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки.

Един от най-сериозните проблеми в държавните психиатрични болници е липсата на контрол от страна на държавните институции. Психиатричните болници се финансират по методиката на историческия бюджет - остаряла система, действала преди времето на здравното осигуряване. При този бюджет няма пряка връзка между обема и качеството на извършените медицински дейности и постъпващите средства. Поради тази причина психиатриите не се проверяват от Националната здравноосигурителна каса, а Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ги проверява само при подадени жалби от пациенти, което е рядкост.

Въпреки че държавните държавни психиатрични болници са места за лишаване от свобода по смисъла на Конвенцията против изтезанията, те не се проверяват от органите на прокуратурата, пише омбудсманът.

Тя настоява делото за пожара и смъртта на Г.Г. да се вземе на специален отчет от върховната прокуратура. А също и прокуратурата редовно да проверява психиатриите.

На окръжния прокурор на Ловеч се препоръчва да прецени дали да не се ползват вещи лица от друг район.

Омбудсманът иска и спешни проверки във всички държавни психиатрични болници на това как се прилагат принудителните мерки за физическо ограничаване.

Снимка: БНТ