Свобода и справедливост. Когато диктатурата е единственият начин на управление

Автор: Красен Станчев, Свободна Европа


Да не си богат е нездравословно. Богатството е относително. Само физическата смърт е сигурна. Улисани да наблюдават болестта, смъртта и плонжа на икономиката на България и света, мнозина не забелязват упадъка на свободата и справедливостта.

Свободата

Извънредното положение не можеше да трае дълго. Нарушено бе дори придвижването. Данните за движението на хората в България в двете седмици преди 9 май, които предоставя Google в своя двуседмичен COVID-19 Community Mobility Report, показват следната картина:

Посещенията на места за пазаруване и почивка (паркове, музеи, кина и пр.) за двете предшестващи седмици са средно с 32% по-малко от обикновено. В началото на периода - над 60%. Хранителните магазини и аптеките - 11% (при над 40% в началото); парковете - 23% (над 60% в края на март); места за транзит в пътуванията - 28%; и придвижвания до работното място - 12%, като в някои дни намалението е 70 и 80%.

По света е същото. Някъде по-зле.

Близо 3 милиарда души бяха под карантина. Вероятно около половин милиард души ще се върнат към състояние на крайна бедност. През 1990 г. в това състояние са 36% от населението на планетата. През 2015 г. тази група е вече под 10% и броят на тези хора продължи да намалява. В България, Европа и Централна Азия той е вече 1.5% от населението.

Страхът от нова бедност е по-важен политически, отколкото положението на бедност. С него обществата вече са свиквали. Новите бедни според Ерик Хофър са основният контингент на радикалните движения, подкрепящи политически партии от болшевишки или нацистки тип. "Бягството от свободата" на Ерих Фром и "Авторитарната личност" на Теодор Адорно също добре описват социалния механизъм, по който това се случва.

По време на пандемия хората, поне първоначално, са склонни да приемат крайни ограничения на свободата си на движение и действие. Едва по-късно и по силата на случайността извънредното положение, наложено от болестта, променя нещата към по-добро обществено състояние.

Необходимата сила

За да се наложат ограничения, е необходима сила. Такава сила са армията, полицията и другите "веществени придатъци на властта" (според фразата на Ленин, първият лидер на СССР след болшевишката революция). Но за привеждането в действие, пак според него, е необходим авангард, политическа партия. В разгара на Втората световна война лидерът на нацистка Германия Хитлер споделя с близкото си обкръжение: "Във Вермахта са необходими пет дни, за да може една моя заповед да бъде приведена в действие"; "в партията всичко се прави бързо и просто, именно в нея е нашата сила на действие."

Според известния познавач на тогавашна Германия Карл Шмит, присъединил се към партията на нацистите на символичната дата 1 май 1933 г., диктатурата е техника на управлението, чиято основна цел е възстановяване на нарушен обществен ред или въвеждане на нов ред.