Световната банка: Икономиката на България ще се забави

След силния растеж през 2022 г. българската икономика ще се забави в съответствие с тенденциите в ЕС, предава доклад на Световната банка.

Очаква се фискалният дефицит да остане под маастрихтския таван от 3%, вероятно за сметка на намалени публични инвестиции. Очаква се новото редовно правителство да ускори темпото на реформите. Намаляването на бедността ще се забави, тъй като България е изправена пред по-бавен растеж и повишена инфлация. Достъпността на енергията продължава да бъде неотложен проблем.

Пътят на развитие на България през последните две десетилетия се характеризира с постепенна конвергенция към средните реални доходи в ЕС. Към 2022 г. тя достига 59% от средния БВП на глава от населението в ЕС по паритет на покупателната способност, но остава най-бедната държава-членка. Въпреки това през последното десетилетие сближаването на доходите беше много по-бавно, като реформите загубиха инерция, а неблагоприятните демографски тенденции доведоха до бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст.

Освен това инвестициите се сблъскаха с намаляваща възвръщаемост, а натрупването на фактори се изравни с забогатяването на страната. Въпреки значителния напредък в намаляването на бедността, равнището на бедност в България остава сред най-високите в ЕС, а неравенството в доходите е най-голямото през 2021 г. Детската бедност продължава да бъде особено сериозен проблем, като през 2021 г. 26% от децата са били изложени на риск от бедност.

Достъпността на енергията също е предизвикателство, тъй като през 2021 г. около 22,5 % от домакинствата не са могли да поддържат жилищата си топли, което е най-високият процент в ЕС. Този дял нараства до 42,7% сред бедните домакинства. Страната се нуждае от нов набор от политики и амбициозни реформи за стимулиране на икономическия растеж, за да може да достигне средните нива на доходите в ЕС през следващите 15 години. България трябва да отстрани институционалните и управленските си слабости и да осигури лоялна конкуренция, за да повиши ефективността на фирмите и разширяването на частния сектор. Инвестициите в уменията на хората също ще помогнат за приближаване на икономиката към границата на производителността. Ако България успее да преодолее тези предизвикателства с амбициозна програма за реформи, тя би могла да ускори икономическия си растеж до над 4 % в периода до 2050 г. При сценарий без реформи обаче растежът може да се забави до 1,2 % до средата на века.

Успоредно с това страната трябва да се справи с трайно съществуващото неравенство, включително неравенството в доходите, но и неравенството във възможностите, което ограничава формирането на човешкия капитал и растежа и допълнително влошава перспективите за растеж. Понастоящем фискалната политика има много ограничено въздействие върху намаляването на детската бедност. Въпреки това могат да бъдат постигнати значителни подобрения чрез прецизиране на някои мерки, като например подобряване на насочеността и адекватността на детските надбавки.

Растежът на БВП продължи да се забавя в началото на 2023 г. в унисон с тенденциите в Западна Европа. Разширяването на икономиката се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, тъй като растежът на крайното потребление се охлади, а растежът на износа се коригира надолу, отразявайки мекото приземяване на ключови експортни пазари в ЕС. Намаляването на населението в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка в повечето сектори и групи умения и до намаляване на общата заетост, съпроводено с нарастване на реалните заплати от началото на 2023 г.

След 2022 г., когато България отбеляза един от най-високите темпове на инфлация в ЕС, в началото на 2023 г. растежът на потребителските цени се забави и през юли достигна 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните постепенно намаля, цените на хранителните продукти запазиха ръста си над средния и дори възобновиха повишаването си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните слоеве на обществото. Освен това базисната инфлация също се повиши през юли, което може да се дължи на все още силния натиск от страна на търсенето.

Инфлацията при храните и енергията може да увеличи бедността с 1 процентен пункт (линия от 6,85 щатски долара), което забавя общото намаляване на бедността през 2022 г. Вълненията в цените на енергията, оказващи влияние върху базисната инфлация, могат да засилят въздействието до 1,8 процентни пункта. Достъпността на енергията продължава да бъде основен проблем: експресното проучване на Световната банка през юли разкрива, че 15% от домакинствата са имали затруднения с отоплението на домовете си през миналата зима, 30% са били изправени пред предизвикателства, свързани с охлаждането през лятото, а 73% са сметнали съществуващите тавани на цените на енергията за недостатъчни.

За цялата година правителството предвижда дефицит от 3% на начислена основа с цел да изпълни линейния Маастрихтски критерий за дефицит до 3% и да се присъедини към еврозоната през 2025 г. Конвергентният доклад на ЕК за готовността на България за присъединяване се очаква през пролетта на 2024 г. Макар че целта за фискален баланс изглежда постижима, плановете за присъединяване към еврозоната може да се препънат в Маастрихтския критерий за инфлацията. Към юни 2023 г. средногодишната ХИПЦ-инфлация в България е с 5,3 пункта над съответния критерий. Ще бъде необходима по-бърза дезинфлация, ако страната иска да се приведе в съответствие с критерия до началото на 2024 г.