Съдът не откри нередности в избора на чашите за Венецианското биенале

Процедурата, с която бе избран националния проект за българското участие във Венецианското биенале през 2019 г ., е проведена законно. Това научаваме от решение №527 ОТ 15 януари 2021 г. на Върховния административен съд. Съдът не е видял основания изборът на проекта "Как живеем" с куратор Вера Млечевска и автори Рада Букова и Лазар Лютаков, да бъде оспорен., съобщава Сега.

Жалбоподателите — участвалите в конкурса художници Петко Дурмана, Андрей Врабчев и кураторите Кати Рей Хъфман и Зузана Пинтова-Врабчева, ще трябва да заплатят на Министерството на културата направените разноски за адвокат в размер на 2500 лв.

Въпреки че първи път участието ни на Венецианското биенале щеше да е резултат от национален конкурс, съмненията, че всичко ще бъде честно, се появиха още със съобщението, че правителството е отпуснало 500 000 лв. за участието - и нататък някои от съмненията сякаш се потвърдиха.

Споровете започнаха с обяввяването на конкурса в края на ноември 2018 г. Кандидатите трябваше да представят кураторски проекти до 29 декември, без да знаят в какво пространство ще бъдат изложени, за да могат да се съобразят със средата. На 11 декември беше публикувана допълнителна информация, необходима за изработването на проектите. На 28 декември министърът удължи крайния срок с още пет дни, до 3 януари 2020. Изглежда в последния ден на обявения срок някой е имал нужда от още малко време. Министерството на културата не вижда в това нарушения.

На 10.01.2019 г. назначеното от МК жури извършва оценка и класиране на постъпилите проектни предложения. От протокола жалбоподателите разбират, че заради т.нар. "комуникационни стратегии" журито, което е задължено да спазва обявените критерии за оценка, променя в движение правилата по които оценява. На първо място е класиран проектът „Как живеем“, с куратор Вера Млечевска и автори Рада Букова и Лазар Лютаков.

На 30.01.2019 г. авторите на два от проектите, участвали в конкурса, заведоха дело срещу опорочената от тях процедура. Петко Дурмана и Андрей Врабчев подчертават, че не атакуват избрания проект, а начина, по която е проведена процедурата. Днес Дурмана смята, че чакането почти две години обезсмисля усилията човек да си търси правата.

Решението на ВАС

В решението си съдът се базира на чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на културата, според което „министърът на културата е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата." В конкретния случай с „утвърждаване“ на оспорения протокол на журито министърът осъществява функция по държавно управление, поради което и съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Неизвестно защо в съдебното решение са включени и биографични данни за членовете на журито, с дълго са изброени професионалните им качества, „въпреки че в жалбата не се съдържат доводи с които се твърди, че експертите не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от Статута т.е. че нямат професионален опит в областта на съвременното визуално изкуство“.