Преходът в Кюстендил - форсмажорен и несправедлив, а не плавен, според заложеното в Териториалния план

Несъществуващ термален извор и 2026 година трябва да бъдат премахнати от Териториалния план на Кюстендил.

Останалите 2 термални извора – единият се проучва, а другият е със запълнен капацитет и няма как да бъдат в центъра на енергийната стабилност на региона, дори е под въпрос да бъдат част от микса.

ТЕЦ „Бобов дол“ осигурява 20% от БВП на областта. Вече е инвестирал в декарбонизация толкова пари,  колкото ще дойдат от Европа за региона, а планират и много повече. Без ТЕЦ-а се закрива 1 община и се поставят в тежко положение други. Посочването 2026 година, застрашава инвестициите в декарбонизация и гони експертите от областта. Премахването на годината е наложително за завършване на замяната на въглища с други горива, която може да се случи и далеч преди 2038 година.

Енергетици и миньори ще бъдат преквалифицирани за друга изчезваща промишленост. Необходима е истинска възможност за хората, а не посочена на хартия хипотетична.

Новите фотоволтаици в района са в сферата на пожелателното, тъй като в Дупница няма изградена нова подстанция и от енергоразпределителното дружество няма как да се присъединят към мрежата, за да изкупуват тока.

Това са повдигнатите проблеми и направените констатации от срещата на местната власт, общественици и граждани с министерствата на енергетиката и регионалното развитие по повод обсъждане на Териториалния план за справедлив преход в Кюстендил преди ден.

Позициите на представителите на обществеността и местната власт в цитати:
Кметът на Кюстендил, П. Паунов: Нищо справедливо- 1 млрд. за Стара Загора и 200 млн. за Кюстендилско, Планът за справедлив прехода е пожелателна картинка.

„Нищо справедливо няма в Плана за справедлив преход. Близо 1 млрд. отиват за Стара Загора, а за област Кюстендил, където има с години наслагвани несправедливости, само около 200 млн.“, това обяви на дискусия относно Териториалните планове кметът на Кюстендил Петър Паунов. Той подчерта, че държавата действа със Стара Загора като с любимото дете, а неглижира област Кюстендил. „И досега по- голям ресурс отиваше към Стара Загара. Заради районирането, при което попадаме в един район със София, ние получаваме най- ниските компенсации за бизнеса, а сега и по Плана за възстановяване 80% от парите са за Стара Загора. Ако парафразирам- Стара Загора е любимото дете на държавата. До сега то е глезено с филийки с филе „Елена“, сега ще се компенсира с луканка. В Кюстендил сме на филийка с маргарин. В Стара Загора има повече инвеститори, достъп до няколко граници, пътят към морето минава от там. Ние имаме две граници, от едната страна едните кисели съседи, от другата другите кисели съседи. Ресурсът за нас трябва да се завиши, големите проекти стават със сериозно финансиране. Да не говорим за административните пречки. Не съм видял държавна структура да помага.“, коментира Паунов. Иначе той подчерта, че е съгласен с дадения хоризонт за развитие на областта, насочен към сферите на туризъм и здравеопазване.

Кметът на Дупница Методи Чимев подчерта, че централата заработва 20 % от брутния вътрешен продукт на областта и дава работа на над 1000 човека от община Дупница. „По Плана за справедлив преход за нашата област са предвидени едва 10% от общия ресурс, в размер на около 1 млрд. Това трябва да се преразгледа“, каза Чимев.

Председателят на Общинския съвет в Дупница Костадин Костадинов

„Спирането на работа на ТЕЦ „Бобов дол“ означава 3-4 млн. по- малко в икономиката на община Дупница, а за Бобов дол - закриване. Това ще бъде огромен удар.“

„Закриването на ТЕЦ „Бобов дол“ за Дупница означава 800 дупничани, които работят в централата и мините да останат без препитание. Има още 200-300 души, заети в съпътстващи предприятия. Бобов дол става град заради мината, сега се задържа само заради ТЕЦ „Бобов дол“. Припомнете си какво се случи, като се закри подземният въгледобив. Строителни групи от Бобов дол дойдоха да работят в Дупница, след това отидоха в София, сега са в чужбина. 50% от миньорите от подземния въгледобив са в чужбина. Закриването на ТЕЦ-а означава закриване на община Бобов дол и огромен удар върху община Дупница.“. Пред зам.- министъра на енергетиката той подчерта, че няма смисъл и от разкриването на нови фотоволтаици в района, тъй като в Дупница няма изградена нова подстанция и от енергоразпределителното дружество няма как да ги присъединят към мрежата, за да изкупуват тока. Ако в Бобов дол се направи парк, ще трябва да се разчита на единствената в Дупница подстанция „Марек“, разположена максимално далеч.
Детелина Борисова, зам.-кметът на Бобов дол

Зам.-кметът на Бобов дол Детелина Борисова беше категорична, че без ТЕЦ- а общината се обезкървява. „Нека се работи за преквалификация на хората, но в правилна посока, един миньор не може да стане сладкар. Трябва да се направи индустриална зона, но тук се нуждаем от подкрепата на държавата, за да се изкупи земя, защото в Бобов дол нямаме свободни терени. Инвеститорите идват в Министерски съвет, знаете предварително от какво имат нужда. Това са мерките, не да се пишат общи постулати за затваряне на централата до 2026 г. Затварянето на ТЕЦ-а е нереалистично, държа като краен срок да остане 2038 г.“, каза тя.

Радослава Чеканска, Депутатът от ГЕРБ-СДС

Депутатът от ГЕРБ-СДС Радослава Чеканска обори твърдението, изложено в Плана, че областта разполага с три термални извора, а обществени сгради в Дупница се отопляват с вода от гейзера в Сапарева баня. “Водата от гейзера е раздадена до последната капка, от извора се отопляват единствено сградата на общината в Сапарева баня, детската градина и училището. Изворът в село Бистрица е на ниво проучване, а трети извор не съществува на картата на областта. Кажете, при положение, че парламентът прие 2038 като краен срок за спиране на въглищните мощности, какво налага в Плана за Кюстендил да се сочи 2026 г. за спиране на ТЕЦ „Бобов дол“?, поиска да знае тя.

Според Чеканска е неуместно да се говори, че стойността на ТЕЦ „Бобов дол“ може да се замени от развитие на хранително- вкусовата, шивашката и обувната промишленост, както е заложено в Плана. „Тази промишленост и сега е развита в областта, но бележи спад в последните години. Шивашки фирми се изнесоха, не може да се търси ресурс на място, където просто го няма“, каза тя.

Синдикалистът Ивайло Димитров
„Не ви вярваме“, отсече синдикалистът от ТЕЦ „Бобов дол“ Ивайло Димитров и добави: „Това не е плавен, а форсмажорен преход. При намаляване на мощности в централата преди година бяха освободени 300 човека, обещаваше се работа на всички, но в последствие бяха взети само около 30. Отчитате ли, че от всички въглищни централи само ТЕЦ „Бобов дол“ има инвестиционни намерения, по които се работи реално, които не са само на хартия?“

Изп. директор на ТЕЦ „Бобов дол“ инж. Любомир Спасов
„Само направените до момента инвестиции от ТЕЦ „Бобов дол“ са равни на парите от Европа, обещани за област Кюстендил по Плана за справедлив преход. А ние няма да спрем до тук. Планираме да купим когенератори с обща мощност 200 MW за над 300 млн. Оставете ни да работим.

Посочването на 2026 г. за спиране на работа, ни поставя пред много сериозни затруднения. Как да поискаме финансиране, щом като черно на бяло в Плана пише за затваряне през 2026 г.? Около 20 млн. инвестираме в газопреносна мрежа, 140 млн. във фотоволтаичния парк, около 40 млн. за закупуване на газови генератори- това са собствени средства. Само това надвишава обещаната от Европа сума. И това са пари, които вече сме вложили в областта. Лично подписах договора с „Дженерал електрик“ за доставката на два пъти по две газови турбини с една когенерационна парна турбина с обща мощност около 200 MW. Това ще струват над 300 млн., за което нямаме собствено финансиране. Разговорите за финансиране обаче замират веднага при тази информация за спиране на работа през 2026 г. Плашите и специалистите, с които разполагаме. Те започват да търсят друга работа. Махнете тази година 2026 г. В Европа са заложили 2050 г., у нас парламентът прие 2038 г., а в нашия план пише 2026 г. ТЕЦ-ът да спре. Централата докарва 20% от брутни вътрешен продукт на област Кюстендил. Нека работим да осъществим набелязаните инвестиции, може и преди 2038 г. да се случи декарбонизацията и пълната замяна на въглищата.“, категоричен беше инж. Спасов.