Преди удара ми причерня: Убиецът на Милен

„Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня. Някой може би извика, но всичко беше като в сън”. Това каза в обясненията си пред съда Кристиан Николов, обвиняем за катастрофата, при която загина журналиста Милен Цветков, предаде Нова тв.

Николов разказа подробно как е протекла вечерта преди фаталния ден. Голяма компания празнували рождения ден на приятелката му в неговата къща. Той пил малко водка, както и два шота. След втория обаче му прилошало. „Стана ми странно, леко изтръпнах, но го бял изпил на екс и нямаше как да реагирам. Малко по-късно усетих сърцебиене и виене на свят. Казах на Симона (прияателката му – бел.ред.) да си лягаме, защото не ми е добре. Смятахме, че ми е зле от месо, което беше престояло няколко часа на слънце. Симона е вегетарианка и беше ОК. От Германия съм си купил добавки и паста против стрес и безсъние. Те са с медицински цели. Тогава реших да взема от пастата”, разказа Николов.

На следващия ден той и приятелите му излезли, за да потърсят заведение, в което да обядват.

„Насочихме се към Южния парк. Изпитвах дискомфорт, но не бях неспособен да шофирам. Ако бях замаян, щях да взема такси и да отида в болница. Възпитан шофьор съм, винаги съм държал дори на колани за пътниците на задната седалка. За малко над 4 години стаж към онзи момент, при ежедневно шофиране, включително в Германия, имам само 1 фиш за неправилно паркиране. Винаги спазвам правилата, оглеждам се”, продължи разказа си обвиняемият.

Ето и останалата част от показания на Николов:

„Карах към Южния парк  по ул. „Сребърна". Последният ми спомен е, че светофарът ни пусна. После ми причерня, някой може би извика, но всичко беше като в сън. Колата, която по принцип не карам, е с ръчни скорости, може би съм натиснал спирачка. После чух силен удар, стреснах се. Уплаших се за живота си и за живота на хората с мен. Не знаех в какво сме се ударили. Колата по инерция продължи и спря в мантинелата. Всички бяхме в шок. Погледнах себе си и спътниците си. Видимо бяха добре и без сериозни наранявания. Излязох от комата, видях друга кола и човек, когото се опитват да изкарат от нея. Отдалеч изглеждаше, че може да върви.

Георги Иванов (синът на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов – бел.ред.) беше в шок. Само повтаряше, че баща му не бива да разбира, че е в България, че ще го убие и затова трябва да се махне веднага. Не му обърнах внимание.

Отидох до пострадалия. Беше седнал върху тротоара от външната страна на платното, облегнат на мантинелата. Питах го как е, как мога да помогна. Беше видимо в шок, но без ясни следи от наранявания. До мен имаше човек с униформа, който също опитваше са помогне.

Пострадалият в началото изглеждаше, че няма нужда от помощ, а от вода. Сетих се, че в колата имам вода. Бях много уплашен, взех водата и я занесох на пострадалия. Минута-две, след като му я дадох, той започна да се свлича на пътното платно. Влошаваше се, смени цвета на лицето си. Чуваше се, че не може да диша. Както беше свлечен на земята, сложихме му главата назад и отворихме устата му. В паника и уплаха, реших че може да си е глътнал езика. После пак започна да диша трудно, натиснахме челюстта надолу, извадихме езика. Пак се стабилизира за малко.

Свалих си обувката, за да я сложим под главата му и така да диша по-лесно. Сложихме тръбичка в помощ. Времето ми се стори като цяла вечност, но линейката със сигурност се забави. През цялото време стоях до него, за да съм сигурен, че диша дълбоко. От едната камера в района се вижда всичко това.

Дойде линейката, лекарите споменаха за изкуствено дишане няколко пъти, правиха му и сърдечен масаж. Сложиха му уред за обдишване. С  помощта на други хора, го качиха на носилка.

Говорих с полицаите, не съм крил че съм шофирал. Казаха ми, че трябва да направя тест за наркотици. Съгласих се. Ако имах съмнение, че съм употребил дрога, нямаше да се съглася. И още по-малко - да седна зад волана. Знам правилата. Заведоха ме в болница за кръвен тест.

На другия ден ми казаха, че загиналият е Милен Цветков и е починал. Почувствах се ужасно, светът свърши, разплаках се. До последно се надявах лекарите да са го спасили.

Обадих се на Георги и Симона и помолих да дойдат в СДВР и да съдействат на полицаите. Заради всичко, което впоследствие гледах по новините и общественото мнение, изпаднах в тежка психическа дупка. Седях на леглото, не ми се говореше и виждаше с никого. Не се чувствах на себе си.