По-високи заплати и по-леки присъди за красивите: Изследване

Проучванията показват, че в резултат на това красивите хора могат да получат повече помощ от непознати, да получат предложения за по-високи заплати и да разполагат с повече възможности за работа, пише Дневник. Едно място, където се предполага, че външният вид не влияе на решенията, е съдебната зала. Проблемът е, че съдебните заседатели проявяват пристрастия също като другите хора.

Проучвания на реални случаи са установили, че затворниците, които хората смятат, че изглеждат по-малко надеждни, е по-вероятно да получат дори смъртни присъди, докато обвиняемите с т.нар. "бебешки лица", срещу които има искове с малък материален интерес, може да спечелят делото си, макар да са извършили умишлени действия. И, разбира се, по-красивите обвиняеми изглежда получават по-леки присъди.

Въпреки това може да бъде трудно да се определят причините за ефектите, регистрирани в проучвания, проведени в реални ситуации, и често за тях има много възможни обяснения. Поради тази причина изследванията в лаборатория могат да бъдат най-добрият начин да се разследват конкретни научни въпроси.

В лабораторни изследвания участниците обикновено влизат в ролята на фалшиви съдебни заседатели. Отново, те по-скоро дават доказателства, че красивите хора получават по-леки наказания за повечето видове престъпления. Това обаче не винаги влияе върху решенията им. Привлекателността на подсъдимия може да взаимодейства с други фактори, като например колко красив е ищецът или дали заседателите имат шанс да се съвещават помежду си преди да произнесат решението си.

Предишни лабораторни проучвания също показват ограничени резултати. Първо, те често се фокусират само върху един вид престъпление, така че не е ясно дали привлекателността може да играе роля при осъждането на един вид нарушения на закона, но не и на други. Второ, тези проучвания представят ограничен образ на предполагаемите престъпници, понеже в реална ситуация съдебните заседатели не си създават впечатление само по снимка, а обикновено наблюдават обвиняемите да се движат наоколо и от различни ъгли, което може да промени възприятията им за тяхната привлекателност.


Много проучвания изследват нейното въздействие, като сравняват решения, базирани само на един "силно привлекателен" спрямо един "малко привлекателен" подсъдим. В действителност това опростено сравнение на двете крайности може да не покаже какво наистина се случва. Освен това е малко вероятно двете избрани лица да са представителни за всички подобни - определено лице може да е естетически много привлекателно, но също така да има други специфични качества, които го отличават.


В скорошното си проучване Робин Креймър и негови сътрудници се справят с тези ограничения, като включват няколко различни описания на престъпления, групирани в три вида - грабеж, сексуално насилие и убийство, за които се предполага, че са извършени от обвиняемия. Освен това представят кратки видеоклипове, вместо снимки, на обвиняемите, пред фалшивите съдебни заседатели. И накрая, използват 60 различни по привлекателност "подсъдими лица". По този начин се надяват заключенията да се приложат по-добре към реалните съдебни процеси.

По време на експеримента някои от участниците преценяват привлекателността на подсъдимите. В всеки от 60-те "процеса" им е представен 5-секунден видеоклип на изискано облечен мъж, който свидетелства в съда (с изключен звук) и го оценяват, използвайки скала от нула (много непривлекателен) до девет (много привлекателен).


Други участници определят вината на мъжете - отново при изключен звук, за да не бъдат повлияни от казаното. Всеки видеоклип е придружен от описание на престъплението, след което участниците оценяват дали мъжът е невинен или виновен, използвайки скала от нула (определено невинен) до девет (определено виновен). После използват оценките за привлекателност на мъжете, за да видят дали те предсказват обвинението, което получават от съдебното жури.

Резултати предоставят някои доказателства, че по-красивите обвиняеми са оценени като по-малко виновни за убийство, но по-виновни за сексуално насилие. При грабеж решенията са по-скоро обективни. Всички тези ефекти обаче са малки - с други думи, дори ако има някакво влияние на привлекателността върху възприеманата вина, това би било от малко значение в реалния свят.

Изследователите обикновено установяват, че по-красивите хора получават по-леки присъди, но Креймър и екипът му твърдят, че липсата на влиянието на привлекателността в проучването им вероятно се дължи на подобренията в техния изследователски модел. Той обяснява, че все още има много разлики между изследването им и опита на съдебните заседатели, които не са проучили. Например начинът, по който обвиняемите говорят в съда, както и техният пол, могат да повлияят на възприятията.

"След като е известно, че привлекателността променя пристрастните преценки в определен контекст, защо може да не повлияе на решенията за вина или невинност в съда?", пита се Робин Креймър. Със сътрудниците му предполагат, че сериозността на престъплението може да надделее над всякакви пристрастия, дължащи се на външния вид на обвиняемия.


Въпреки че може да се мисли по-благосклонно за красивите хора в ежедневието, този ефект на ореола може да не е толкова силен, когато се опре до обвинения за грабеж или убийство. При такива обстоятелства надеждата е, че доказателствата имат по-голяма тежест при вземането на решения. Дори да има основателна причина за завист, свързана с отношението към красивите хора като цяло, справедливостта може да победи подобни неща в съдебната зала.