НС забатачи смяната на поне 80 позиции във властта

Най-малко 80 нови назначения трябва бъдат направени в редица важни държавни органи, но по всичко личи, че парламентът не бърза да изпълни задълженията си. Процедурите по избор на шефове и членове са в правомощията на НС, но за трите месеца работа депутатите така и не се захванаха с тези въпроси. Сега в последните му работни дни вече е твърде късно, посочват от Дневник.

Изданието напомня, че става дума за органи от чиито решения зависят спазването на правата на гражданите, защитата на обществения интерес, качеството на управлението и предотвратяването на злоупотребата с власт. Едва в последните последните дни НС уволни шефовете на НЗОК и на Сметната палата. Това обаче стана без да е ясно кой ще наследи овакантените постове. Така в следващите месеци докато не започне работа 49-о НС, ключови органи ще продължат да работят с изтекли мандати.

Някои ведомства очакват ново ръководство над 2 г. Така например шефът на БНБ трябваше да бъде сменен още през лятото на 2021 г. На поста там остана Димитър Радев, чийто 6 г. мандат тогава изтече. С просрочени постове са и подуправителите там Нина Стоянова, ръководеща банковото управление и Калин Христов, който е начело на емисионното управление. Редица други органи са със стари ръководства, които бяха избирани още при ГЕРБ. Още след поредните предсрочни избори на 2 октомври и провелите се след тях консултации за съставяне на правителство президентът Румен Радев нееднократно постави темата пред партиите.

Тогава държаният глава редовно посочваше обновяването на тези органи като една от причините защо е нужно да има работещо НС. Във фрагментироното НС в което трудно постигаха мнозинства още при избора на парламентарен шеф, партиите обаче не се занимаваха с тези въпроси. Представители на различни политически сили посочваха, че разговори по темата могат да бъдат започнати едва след като стане известно дали се оформя стабилно парламентарно мнозинство, но това така и не се случи. Имаше и спекулации, че не е изключено част от процедурите все пак да бъдат започнати още преди да бъде избрано редовен кабинет като опит за саморазправа с политически опоненти. Общо 17 регулаторни и контролни органа работят с изтекъл мандат или непопълнен състав.

Рекордът държи т. нар. комисия по досиетата, чиито петгодишен мандат на настоящия състав изтече още през 2017 г. Критичен е въпросът и с избора на шеф на КЕВР. В средата на годината НС изпадна в правен вакум, след като изборът на Станислав Тодоров като управител на регулатора бе обявен за противоконституционен. Така в предпоследния ден от съществуването си парламентът върна 77-годишния бивш председател на КЕВР Иван Иванов, който беше с изтекъл повече от година мандат. В Конституционният съд пък трябва да бъдат назначени 2 съдии на мястото на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев, чиито мандат вече изтече.

Изборът е доста важен в дългосрочен план, тъй като новите съдии ще останат в състава на съда до 2031 г. Те се избират с обикновено мнозинство от парламента, но в текущите условия и 121 гласа са трудна задача. Шефът на КПКОНПИ е още една свободна позиция след като Сотир Цацаров подаде оставка почти 1 г. Бившите управляващи забавиха това назначение, заради законодателни идеи, а след това го обсяняваха и с несъгласия от ИТН по темата. Парламентът трябва да избере и нови 11 членове на ВСС, които се състои от 25 членове, както и главен инспектор и 10 инспектори към инспектората на ВСС. Тук пък са нужни 160 гласа в НС, което изглежда е “мисията невъзможна”.