Новите стари териториални планове: Въпреки решението на предходния парламент, правителството планира да затваря скоростно ТЕЦ-овете

В опит да запазим предвидения от Европа финансов ресурс за постигане на нискоемисионна енергетика, само преди дни правителството оповести поредния вариант на териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Обсъждането им трябва да приключи до края на септември и да бъдат одобрени от Европейската комисия до края на годината.

Преди около година по време на кабинета "Петков" беше публикуван за обществено обсъждане първият вариант на териториалните планове. Разликата в документите за трите региона – сега и в първия вариант – не е голяма, въпреки че през януари предният Парламент взе решение срокът за затваряне на централите на въглища да бъде променен от 2026 година на 2038 година. В оповестените документи подобна промяна липсва. Освен това от последния вариант са премахнати единствено годишните цели за намаляване на емисиите с 40% до 2026 година спрямо 2019 година, заложени тогава от Асен Василев, но не са посочени с колко процента ще се намалят емисиите, на каква база, по какви критерии и в какъв срок.

В актуалните планове се взимат данни от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт за разработване на различни сценарии за прехода и пътна карта за климатична неутралност, където е посочено, че "Според предварителните резултати от моделирането, производството от електроцентрали, работещи на лигнитни въглища, се очаква да бъде около 8 TWh през 2025 година и около 2 TWh през 2030 година със съответното намаление на производството от лигнитни въглища“, което на практика означава, че само след няколко години ще ползваме базовите мощности за задоволяване на критичните нужди.

Териториалните планове предвиждат редица мерки, които според изразено мнение на енергийни експерти, само на хартия гарантират запазването на работни места и за развитието на трите региона с използване на най-съвременните технологии, свързани с производството, разпределението и използването на зелен водород, също така ще бъдат използвани възможностите за производство на енергия от нови енергийни източници, които могат да бъдат различни и да допълват въглищните централи.

Основните мерки, залегнали в Териториалните планове за справедлив преход, се отнасят до няколко направления - рекултивация на терените на мините предвидени за затваряне, подкрепа за индустриални паркове за чисти технологии, подкрепа за фотоволтаични паркове, използване на зелен водород и производство и разпределение на биометан и енергия от вятърни турбини. На теория това са решения, които може би биха били работещи в страни, в които производството на части и машини за ВЕИ сектора е развито, но не и за България, която има нулев опит.

В плановете са предвидени възможности за привличане на инвеститори за производство на батерии, електролизьори за производство на водород, каквито в България в момента обаче няма. Териториалните планове за справедлив преход са ключови за отпускането на средства на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост, но до тук се даваха и продължават да се дават само насоки, които няма да доведат до реален плавен и справедлив преход за въглищните региони.