Разследване на историята на починалия в затвора днес Алексей Навални преди отравянето му на борда на самолет през 2020 г., след което той беше лекуван в Германия, а после - незнайно защо, сам се върна в Русия. С ясното съзнание, че ще бъде съден и затворен - акт, който и досега остава неизяснен по смисъл. Текстът изяснява някои опасни връзки на опозиционера с негови спонсори/кредитори - известни олигархични фигури, свързани тясно и с властта - директно с Путин, като Пригожин, и от големия руски бизнес в чужбина като Ходорковски, които са го финансирали. Но на различни етапи се е изпокарал с тях. Материалът на Правда, илюстриран с последната му снимка приживе, е от октомври 2020 г. и курсът на рублата към долара тогава е приблизително 60 за 1:
"Как и кой създаде Навални
През 2010 г. Алексей Навални още няма собствен бранд и води политически блог на платформата Live Journnal, който накрая успява да привлече дългоочакваното внимание на потенциален инвеститор. С блогъра се свързва Владимир Ашурков, който от септември 2006 г. до февруари 2012 г. е директор по управление и контрол на активите на CTF Hodings
Ltd, холдинг, който управлява компаниите от консорциума „Алфа Груп“. „Едрата риба“ клъвнала на текстовете от блога на Навални, изказала подкрепата си за него и изявила готовност да използва връзките си в негова подкрепа. Нещо повече, Ашурков провел разговор с него за помощта, която може да окаже за издигането му, с което Навални се съгласил, като поел ангажимента да действа внимателно и тайно. По-късно именно Ашурков изкара Навални в светлината на прожекторите, като му осигури контакт със задграничния финансист Уилям Браудер и емигриралия в Лондон Евгени Чичваркин. Това му позволи да изгради стратегия за създаване на собствен бранд и влияние върху обществено-политическия дневен ред. Навални е субект на големи надежди и очаквания да създаде широко, демократично опозиционно движение. През следващите няколко години Ашурков интегрира активно Навални в световния елит. Той създава на неизвестния блогър име, имидж и бранд. Помага му да си осигури финансиране, предоставя му компромати за гръмки разследвания и му дава инструкции как да създаде собствен проект. И така, през 2011 г. Навални заедно с Ашурков основават „Фонд за борба с корупцията“. През 2012 г. официално става известно за сътрудничеството на топмениджъра от „Алфа Груп“ с опозиционера, поради което се налага да напусне поста си. По-късно Ашурков официално е включен в екипа на Навални и е назначен на длъжността изпълнителен директор на ФБК.
Годините си минават, „Фондът за борба с корупцията“ се развива добре, набира аудитория и задейства нови проекти. Алексей Навални става неформален лидер на опозицията, като получава медийна и финансова подкрепа от чуждестранни инвеститори и организации. Той преминава курс на обучение в Йейл и концентрира най-многобройното опозиционно движение в Русия. ФБК събира стотици милиони рубли дарения, а през портфейлите за биткоини на оглавяващите щаба, Навални и Леонид Волков, преминали милиони долари. Обаче нарастването на влиянието и убедеността в собствената му незаменимост водят Навални до редица фатални грешки. Той губи подкрепата на лоялните опозиционни медии, и след като инициира няколко гръмки скандала, разцепва опозицията, проваля протестите и, привличайки вниманието върху себе си, губи едно след друго всички дела за клевета. Резултатът от всичко това е, че успява да загуби съюзниците си. Фактически Навални се превъръща в политически изгнаник, но практически, самият той все още така и не разбира това.
Егений Чичваркин закрива „Фонда за борба с корупцията“ едва три месеца след неговата регистрация и оттегля подкрепата си за либертарианството. Създадената в Лондон през ноември 2019 г. организация трябвало да сложи в ред финансирането на Навални, което провеждал лично Чичваркин. Ликвидацията на фонда става на 25 февруари 2020 г., както е видно от сайта на регистъра във Великобритания. Причина за това вероятно е конфликтът между Навални, Чичваркин и Ходорковски по повод призивите на Навални да не се протестира срещу поправките в Конституцията на Русия и „умното гласуване, които ФБК започнал да излъчва още през 2019 г. В същото време, когато Навални потушава протестния потенциал в контекста на Конституцията, Ходорковски се опитва да изкара хората на улицата и да мобилизира руснаците. Той инвестира милиони в дейността на своите структури за дискредитиране на поправките в Конституцията и то в същото време, когато Навални говори за безсмислието на протестите и призовава за бойкотирането им. Тук може би при Чичваркин е изиграл роля личният фактор. За него Ходорковски е много близък приятел и кръстник на дъщеря му. Освен това и при Навални, и при Ходорковски има общи източници на финансиране и покровители, които не одобряват излишната самостоятелност на опозиционера. Тъй като ФБК съгласно законите в Русия се води като „чужд агент“, той не може да използва законно технологиите за влияние върху електоралните процеси, което поставя под заплаха съществуването на организацията и инвестираните в нея средства. На фона на всички натрупали се въпроси, какъвто е и проблемът с дълга от 88 милиона към т. нар. „Готвач на Путин“ (става дума за милиардера Евгений Пригожин. Във връзка с дълга, вж. сатията „Готвача на Путин изкупи дълг на Навални и „Фонда за борба с корупцията“ в сайта „Дневник“ от 26.08.2020 г. - б.пр.) и перспективата за банкрут на Фонда, между Навални, Ашурков и останалите лондонски опозиционери възниква дългосрочен неразрешим конфликт.
Дългът от 88 млн. рубли пред „Готвача на Путин" подтикнал Навални на 20 юли да обяви, че ще ликвидира руския филиал на ФБК. Според източник, близък до ФБК и Навални, решението било взето без да е обсъдено с Ашурков и Волков, въпреки че всеки един от тях играе важна роля във функционирането на Фонда. Единият обезпечава задграничните поръчки и политическата им подкрепа, а вторият - стабилното финансово положение, легализацията на средствата и работата на щабовете на Навални. Източникът ни казва следното: „Естествено, самодейността много не се хареса на Ашурков. За десет години бяха вложени прекалено много средства в Навални и ФБК, за да му позволят еднолично да закрие Фонда. Освен това, тук възниква и въпроса за репутацията на самия Ашурков, а така също и на хората, които го подкрепят“.
На 22 юли Ашурков звъни на Навални и иска обяснения, като му предлага два варианта за развитие на събитията, съобщава нашият източник: „Ашурков отначало се опита да му обясни, че не е възможно да закрие ФБК без да се посъветва с никой. След това ултимативно му заяви: „Или запазваш ФБК и правиш ново изявление, в което правиш стъпка назад, като обясниш, че в първото си изявление си искал да покажеш колко е важен ФБК и какви ще бъдат последствията от неговата ликвидация, или си регистрираш друго юридическо лице и връщаш всички вложени лично в теб и във Фонда средства. Предаваш всички финансови и материални активи, връщаш последните вложени в теб 33 милиона от сметките на Фонда и личните ти пари от сметките са открити в чужбина. А освен това предаваш управлението на Фонда на човек, който може да изплати дълговете му и няма да позволи да бъде съдебно назначен управляващ, който да получи достъп до цялата финансова история на Фонда“. Освен това Навални трябвало сам да унищожи всички филми и разследвания, за да не може никой да стигне до тях. Тази переспектива накарала всички силно да нервничат. Като капак на всичко, Навални трябва да върне и всички акции, които е получил от Ашурков, чрез които Навални участва в съветите на директорите на всички големи компании в Русия. По този начин той получил достъп до вътрешната документация от заседанията на компаниите. Така Навални набирал информация за своите разследвания“, обяснява източникът ни. Самият Навални реагирил много остро на предложението. Той бил известен сред сътрудниците си със своя истеричен характер. Както обяснява нашия източник: „Той, разбира се, избухна и започна да крещи, че ФБК е негова рожба и само той ще взема решения, тъй като и без това всичко се крепи само на него и моментално ще рухне, ако ФБК бъде предадена на друг човек. А въпроса за парите и акциите, той въобще няма намерение да обсъжда. Те са лично негов „пенсионен фонд“ и „възнаграждение за риска“. Въпреки това Ашурков предложожил на опозиционера добре да помисли, иначе „може да има последствия“, с което разговорът приключил.
В контекста на този разговор е необходимо да се изясни какви активи са били в разпореждане на Навални и защо те представляват отделен пункт от предявените искания и спорове. През 2008 г. Навални започва да публикува своите първи разследвания, в центъра на които стоят компаниите, в които е акционер. Това съвпада с фалита на неговата компания „Н. Н. Секюрити“, занимаваща се с търговия на ценни книжа. Ползвайки се от правото си на миноритарен акционер, той има достъп до конфиденциалните документи, които впоследствие публикува. По този начин той възпрепятства сделки на тези компании и им нанасял репутационни щети. На атака са подложени такива гиганти, като „Роснефт“, „ВТБ“ и „Газпром“. През 2012 г. в неговия портфейл има акции на 37 акционерни дружества, между които „Газпром“, „Роснефт“, „Лукойл“, Сургутнефтегаз“, „ВТБ Банк“ и др. Посочените данни фигурират в Сведението от 2012 г. за доходите и имуществото на самия Навални, като кандидат за кмет на Москва, включително и на неговата съпруга и непълнолетните им деца.
„Първоначално Навални притежаваше малко количество акции, но след това Ашурков и останалите му добавиха още, за да може да работи по-спокойно. Накрая той вече притежава много повече ценни книжа, отколкото е вписал в декларацията си. Така например, според декларацията му, той не притежава акции на „Аерофлот“, макар че всички знаят, че е член на съвета на директорите. Истинските мащаби на притежаваните от Навални акции никой не знае, но те с точност са значително повече от декларираните“, твърди нашият източник. След като проверихме информацията на източника ни се оказа, че Навални действително е бил акционер в „Аерофлот“. Той е бил член на съвета на директорите на компанията по предложение на Александър Лебедев. През 2013 г. двамата взимат съвместно решение повече да не предлагат Навални за член на съвета на директорите, тъй като участието на Лебедев в компанията силно намалява. Имаме основания да предполагаме, че част от ценните книжа на Навални са предадени във владение на Юлия Навална. Официално тя е безработна и се занимава с възпитанието на децата, но въпреки това опозиционерът е декларирал на нейно име неголям годишен доход, който вероятно е от дивиденти от притежаваните акции, които са били декларирани през 2012 г., а впоследствие през 2017 г. изчезват. Навални има и други източници на доходи. Така например, според изчисленията на журналистите, месечната заплата на Навални възлиза на 750 хил. рубли. Макар че официално Навални е обявил само 450 хил. рубли, които получава от олигарха Дмитрий Зимин, бивш собственик на фирмата „Винпелком“. Но за сметка на това, официалните годишни разходи на Навални възлизат на около 17 млн. рубли. Тук се включват и личните му пътувания зад граница и наемът за апартамента в центъра на Москва, за новата кола на жена му и таксата за обучение на дъщеря му в САЩ. Но на зададените му въпроси чии са парите за разкошния му живот, Навални отказва да даде отговор.
Но нека се върнем на последните събития преди отравянето. След телефонния разговор с Ашурков, Навални не отстъпва от намеренията си и продължава да развива темата за ликвидацията на ФБК, като помага на дарителите да преоформят регулярните си дарения в нови банкови сметки, открити от Навални. Едновременно с това продължава и активната експлоатация на темата за реализация проектите на Фонда и повишаване популярността на самия Навални, като „жертва на режима“. Следейки ситуацията, Ашурков на 27 юли прави нов опит да обсъди с Навални по-нататъшните стъпки, свързани с ФБК. Но и този разговор, по вина на опозиционера, завършва със скандал. Източникът ни на информация предава този разговор, като казва следното: „На 27 юли Ашурков пак позвъни на Навални. Той отговори на повикването неохотно. През последните няколко месеца това беше обичайно за тона им на общуване. Ашурков попита какво е решението на Навални. Готов ли е да приеме условията, да запази ФБК и да върне всичко, което му е дадено. Трябва да е ясно, че въпросът за парите винаги е бил болезнен за Навални. Той отново изпадна в истерия и каза, че нищо няма да връща, защото няма никакви пари. „Нямам пари, нямам акции, гол съм, като сокол. А ако не вярваш, тогава търси“, отговорил Навални на Аршуков“. Думите на Навални за липсата на акции, косвено се потвърждават от наличието на доходи от акции на жена му, за което писахме по-горе. Вероятно преди две-три години опозиционерът действително ѝ е прехвърлил акциите. А при условие, че има и личен дълг 29 милиона към Пригожин, той маха всички пари от личните си сметки, като закрива и сметките си в „Алфа Банк“. Сега Навални има 43 079 рубли в банка „Тинкофф“ и 164 153 рубли в „Райфайзен Банк“. Но и тези сметки са запорирани по обвинение в „пране“ на пари чрез ФБК. Освен това нашият източник твърди, че Навални е измамил своите куратори с минимум 50 млн. рубли, а всички пари отдавна са скрити в чужбина. По този повод източникът ни казва, че „Първо Волков хвана Льоша (Алексей, б. пр.) в кражба. Но тогава Навални вече беше „на коня“ и му простиха. Сега обаче Ашурков накрая разбра какви са реалните мащаби“.
И втория телефонен разговор също не помага Навални да промени стратегията си. В работата на ФБК не се променя нищо, като че ли въобще не е имало разговори с Аршуков. Нещо повече, за конфликта знаят сътрудниците във ФБК, но той избягва всичките им въпроси зададени по този повод. В организацията не е прието да му задават лични въпроси, още повече, ако те са свързани с бюджета. На 29 или 30 юли, източника ни не може да каже точната дата, Ашурков отново се свързва с Навални. Този път, той неочаквано се отказва от претенциите си и предлага на Навални да забравят за конфликта, като всичко продължи така, както си е било. „Той каза, че е възможно малко да е прекалил, а на Навални и без това сега не му е леко с дълговете и делата, които води и затова по-добре е нещата да си останат така, както са били. Но го помоли да му направи една услуга, като проведе важно за него разследване, и самия той иде в Новосибирск да направи снимките и да събере материалите, защото той може много по лесно да се ориентира в нюансите и да синхронизира нещата с местните хора. Ашурков каза, че ще му изпрати за помощ едно момиче от Лондон, като паралелно с това, с нея ще обсъдят и темата за „умното гласуване“. Навални, разбира се се зарадва и каза, че няма никакъв проблем да направи разследването“. И ето, че на 15 август, Навални заедно със своите сътрудници, включително и с пристигналата в Русия още на 7 август Мария Певчих заминават за Новосибирск. От там, той няма да се върне вече в Москва.
Мария е 33-годишна жена с неясна житейска история и много интересни факти в биографията си. Въпреки че живеем във века на информационните технологии и социалните мрежи, практически сведения за Мария няма. От откъслечните данни е известно малко за нея. През 2008 г. тя е завършила Московския държавен университет, специалност „Социология“, след това завършва елитното Лондонско училище по икономика и политически науки. Впоследствие Певчих живее дълги години във Великобритания, като на 22 години вече заема длъжността асистент на един от членовете на британския парламент. Към днешна дата тя е собственик на верига от книжарници във Великобритания и Австралия. Точният размер на доходите ѝ не е известен, но явно парите са ѝ стигнали да си купи апартамент с изглед към лондонския Тауър в елитния комплекс The Circle, на улицата на кралицата. Има широки делови и политически връзки, включително с Чичваркин и Ходорковски. Навални и Певчих се познават поне от десет години. От 2010 г., по молба на Ашурков, тя оказва информационна подкрепа на опозиционера, като му предоставя за разследване сведения за активите на високопоставени руснаци във Великобритания. Свободен достъп до такива данни няма и по тази причина има основания да се предполага, че Мария сътрудничи с европейските специални служби и МИ-6. Мария посещава Русия два-три пъти годишно, като в рамките на визитите си се свързва инкогнито с Навални. Самата тя не прави никакви съвместни снимки или клипове с него, а присъствието си в мрежата прикрива чрез VPN. По време на посещенията си в Русия тя практически не се отделя от Навални и постоянно поддържа контакт с него. С Ашурков също има отношения от дълго време. През 2013 г. тя организира в Москва преговори на премиера на Белгия Ги Верхофстадт и съветника на президента на Литва по въпросите на външната политика, Реналдас Вайсбродас, с Навални и Ашурков. Това се потвърждава и от публикуваната снимка в Nation News на Навални и Певчих.
В пътуването до Новосибирск и Томск Певчих също се намира постоянно до Навални и е имала „достъп до тялото му“. В тази връзка нашият източник казва: „Тя не само, че не се отделяше дори на крачка от Навални, но и живееше заедно с него в хотела. Тя буквално прекарваше нощите в неговата стая. Ние сме възрастни хора и разбираме за какво става на въпрос, когато една жена прекарва няколко нощи с един мъж“. Имало е само един малък период от време, когато Мария не е била до опозиционера, и това е било на борда на самолета от Томск за Москва. Отчитайки уменията на жената да пътешества инкогнито и да заличава следите си, след вероятното отравяне на Навални тя е могла да предвиди, че Навални ще получи пристъп в самолета и не е искала през това време да е близо до опозиционера, за да не попадне под въпросите на полицията. Предварителната полицейска проверка вероятно би засегнала съпровождащите Навални, което ненужно би привлякло вниманието към нейната личност. Освен това, по думите на нашия събеседник, когато Певчих разбрала за отравянето, заминала от Томск за Новосибирск с кола и непознат мъж, който нямал никакво отношение към ФБК.
svejo.net 
facebook.com
