Над милион депресирани у нас, как да се преборим с тревогите

От хомо сапиенс или разумни се превръщаме в тревожен човешки вид, пресмятат американските учени, които установиха на база на последните си изследвания в цял свят, че от 18 до 20 на сто от хората страдат от депресии и депресивни разстройства.

При население от 6,5 милиона души в България, това значи, че милион – милион и четвърт от българите са с различна степен на проблеми заради страхове и тревожност, по-потиснати са от нормалното. При младите този процент достига до 24 %, допълват ги руските психолози на база на своите проучвания.

Повече от две – трети или по-точно 68% от посетителите на психолозите са именно представители на новия надграден с тревожност човешки вид хомо сапниес.  

Разбира се, различните хора имат различни нива на субективно възприятие на опасностите, медиите грижливо се стараят да вдигат тези равнища, особено през последните две и половина години на пандемия от коронавирус и последвалата я война.

Социалните мрежи, естествено, също дават своя съществен принос за всяването на различни лични и общностни страхове, което личи по по-високия от средния процент на тревожност сред младите хора – те са и групата с най-голямо проникване на дигитализацията.
Как можем да контрираме, а с повече усърдие – да се справим с този проблем?

Ако вярваме прекалено на посланията в интернет, който както се разбрахме предимно ни натоварва и ни прави все по-тревожни, всичко се решава с позитивизъм. Дали е точно така?
От една страна т.нар. позитивизъм идва от – меко казано – неинформираност по библейската формула: „който трупа познание, трупа печал”. Съответно - който не трупа, не трупа!

Ако позитивната стратегия се развие в мислене и постоянна настройка – това е, което означава модната дума „майндсет”, тя може да се изроди в илюзия за неуязвимост. Ситуацията с коронавируса 19 показа, че доста негови стопроцентови отрицатели се изложиха на смъртна опасност и паднаха жертва или едва се спасиха от него.  

В България този проблем – илюзията за неуюзвимост тип „на нас не може да се случи” е станал народопсихология и затова е особено опасен.
Защото, както са категорични учените, страхът е