Косопадът при жените в историята на изкуството

Най-малко 40% от жените получават косопад или алопеция през живота си. Това може да е алопеция ареата (косопад на петна), тракционна алопеция (косопад на напрежението) или друга форма. Различните начини, по които косопадът на жените е изобразяван в историята на изкуството, показват многото различни начини, по които той е бил интерпретиран през годините.

Във Великобритания през XVI и XVII в., например, алопецията на жените понякога се тълкува като възмездие за грехове, включително прелюбодейство.

Някои исторически произведения на изкуството обаче изобразяват по-неутрално или дори положително отношение към алопецията при жените. В религиозното или митичното изкуство тя понякога е идеализирана като божествена.

"Мадона и дете" (на горната снимка), нарисувана през XV в. от италианския ренесансов художник Карло Кривели, показва Исус и Мария, прегърнати в златна, стилизирана обстановка. Двойката седи зад религиозен олтар, заобиколен от зрели плодове и украсен с ореоли. Мадоната е с високо чело, а русата ѝ коса отстъпва, особено на дясното ѝ слепоочие.

 Тази асоциация между алопеция и божественост е отразена в творба на друг италиански художник от епохата на Ренесанса - Косме Тура. Неговата "Мадона и Мария Магдалена" (около 1490 г.) изобразява майката и детето с изпъкнали чела.

 В остъклена теракота, създадена от италианския скулптор Андреа делла Робия през 1475 г., е изобразена Благоразумието, човешко въплъщение на християнския морал, като плешив двуглав човек.

Плешивостта при жените е била свързвана с божественото по различни причини. Тя е сваляла акцента от личния външен вид в полза на по-дълбоки, по-духовни приоритети. Но умишленото отстраняване на космите също е изиграло роля. За някои религиозни хора, като будистките монахини и съпругите на евреите хареди, плешивата глава се смята за по-чиста и бръсненето може да представлява редовен, жертвен ритуал.

 Древни изображения

На стените на гробницата на древноегипетския фараон Ахенатен, управлявал от 1351 до 1334 г. пр.н.е., са изобразени две от дъщерите му, голи и с плешиви глави. Бръсненето на главата, както и естественото оплешивяване, са били широко разпространени сред древните египтяни, включително и сред жените.

 Всъщност древните египтяни са имали различни термини за женска и мъжка алопеция. Това свидетелства колко разпространени са били оплешивяването, бръсненето на главата и носенето на перуки и при двата пола в Древен Египет.

И това не е само Египет. Частичното и пълното бръснене на главата е било исторически разпространено сред жените в цяла Африка на юг от Сахара. Както отбелязва един пътешественик сред жителите на кралство Исини (днешна Гана) през XVIII в.: "Някои бръснат само едната половина на главата ... Други оставят широки петна тук и там небръснати".

Английската кралица от XVI век Елизабет I често е рисувана по този начин.

На един недатиран маслен портрет на британския монарх тя е изобразена в одежди с бижута, с воал, украсен с перли, и изпъкнало чело.

Отстраняването на женското телесно окосмяване по това време, включително и на челото, не е било само въпрос на мода. Вероятно то е възникнало и поради патриархалните идеи, че женското телесно окосмяване е мръсно и дори опасно за мъжете.

Портрет на жена с мъж на каса, картина от XV век на Фра Филипо Липи

 Съвременна алопеция

В днешните реклами и изследвания косопадът се разглежда изключително с медицински термини, като вид вредно заболяване. В скорошна статия на BBC хората с алопеция ареата се наричат "пациенти", а преживяванията им - "дълбоко предизвикателство". Това със сигурност отразява някои преживявания, но не и тези, които тълкуват косопада си по-неутрално или дори с гордост.

Фармацевтичните и козметичните продукти се рекламират като "необходими" лечения. Миналия месец новолицензирано лекарство - литфуло или ритлицитиниб - беше обявено за "първото лечение" и "лекарство" за алопеция. Но тъй като много от формите на алопеция не са обособени и тъй като предлаганите "лечения" имат ограничена ефикасност и потенциални проблеми с безопасността, това не трябва да бъде стандартният отговор. Например Европейската агенция по лекарствата отбелязва, че ритлецитиниб води до 80% възстановяване на косата, но само при 36% от хората, които го приемат. Около 10% са изложени на риск от диария, акне и инфекции на гърлото.

В друго проучване се отбелязва, че подобни лекарства за алопеция, които действат чрез имуносупресия, изглежда действат само ако се приемат продължително, но все още не е установена дългосрочната им безопасност.

 Източник: CNN