"Die Presse": Блекаут в Македония

Преди три години австрийският концерн EVN беше горд от ангажиментите си в Македония, съобщи БГНЕС. Сега компанията е във война с македонското правителство и е застрашена с отнемане на лиценза. Ето хронологията на ескалация на отношенията.

Човек би могъл да си помисли, че 5 януари 2009 бе един не особено вълнуващ ден. Премиерът Никола Груевски откри нова спортна зала, а телевизията и радиото предадоха събитието с тържествени репортажи.
Но дали наистина денят бе толкова обикновен? В отдалеченото долноавстрийско селце Мария Енцердорф нещата изглеждат доста по-различно. Защото премиерът Груевски не се ограничи само с тържествено прерязване на лентата. не, той използва тази своя публична изява – като всеки уважаващ себе си политик – за вербална атака. В този ден тя бе отправена по адрес на австрийския енергиен концерн EVN.
Въпросът е в това, че македонското правителство е решило да построи 35 нови спортни зали. Но някак си не се получава както трябва, вероятно поради недостига на електричество. Поради това Груевски направо заяви, че EVN спъва плановете на правителството. И още: Това е едно послание към EVN като чуждестранен инвеститор. Компанията трябва да действа отговорно и в съответствие със законовите норми”.
Едно “послание”? Може би по-точната дума би трябвало да бъде “обявяване на война”. Защото от това съдбоносно откриване на спортна зала не минава и ден, без да се стигне до краткотрайни стълкновения между Македония и EVN. Това е една война, която през последната седмица ескалира по един невероятен начин: македонското вътрешно министерство също се намеси във военните действия, както и австрийското посолство в Скопие. Междувременно македонските медии започнаха да съобщават, че разгневени граждани са започнали да вземат сътрудниците на EVN като заложници.
Най-новото развитие на събитията: срещу EVN са заведени съдебни искове. Под заплаха е лицензът на дружеството да работи в Македония, съществува реална възможност да му бъдат национализирани електрическите подстанции.
Със сигурност шефът на EVN Буркхард Хофер не си е представял подобно развитие на събитията, когато през април 2006 г. представи най-новото завоевание на своята фирма в Източна Европа. EVN плати тогава 225 млн. евро за придобиването да 90 процента от македонския доставчик на електрически ток ЕСМ. Това бе доста солидна хапка, защото компанията доставя ток на цялата територия на Македония с площ от 25.700 кв.км.Тази територия е горе-долу колкото цялата провинция Долна Австрия, където е селището на EVN. Хофер с гордост отбеляза, че вече има 2 млн. нови клиенти. “Нашата цел е максимално да задоволяване очакванията и нуждите на нашите клиенти и с това да допринасяме за повишаването на качеството на живота на македонците” - се казва на сайта на EVN.
Да, но за съжаление не стана точно така.
Проблемите започнаха около Коледа, когато Скопие и Охрид останаха без ток. Очевидно EVN бе решил да действа твърдо срещу масираните кражби на електрически ток. Говорителят на EVN Шефан Цах заяви: „Кражбите намаляват на практика, но е необходимо да предприемем решителни мерки срещу тях – като например изключване на електрическия ток”.
Първоначално тези действия бяха посрещнати с разбиране навсякъде в страната: вестниците и телевизионните станции оттогава редовно съобщават за цели населени места, останали без ток. А премиерът Груевски миналата седмица реши да нарече нещата с истинските им имена: той осъди “монополното поведение” на EVN, след което нарече EVN “най-лошият чуждестранен инвеститор. Естествено австрийците не искаха да оставят това без последствия и отсякоха категорично: “Когато потекат парите, тогава ще потече и тока”.
От търговска гледна точка това е напълно разбираема позиция. Дали е достатъчно дипломатическа умна остава все още неясно. Във всеки случай македонското правителство предприе цяла серия от защитни действия: EVN официално бе предупреден с отнемане на лиценза, а след това бяха разкритикувани от уж необявените от EVN количества внос на ток. Енергийният регулатор също се намеси и коментира: “австрийското дружество застрашава енергийната система на Македония”. От което стана ясно, че австрийците нямат вече почти никакви приятели в Македония.
Поне не сред официалните кръгове. Груевски поиска помощ от вътрешния министър, той пък от своя страна мобилизира съответните институции, които да проверяват методите на работа на EVN. Телевизията през цялото време следеше развитието на събитията със затаен дъх.
За журналистите това бе една благодарна тема: всекидневно информационният поток се попълва с нови и нови пикантерии от развитието на събитията – било то с официални становища на правителството („Няма да търпим незаконните действия на EVN“), било с призиви към населението да съобщават за всяко нарушено снабдяване с ток. Най-накрая дойде официалното комюнике на правителството: “EVN е длъжен да се отнася към македонците като към австрийците” . И още: Нямаше да съществуват сегашните проблеми, ако EVN беше спазил своите инвестиционни обещания”. И накрая: „EVN увеличава печалбата си с нелегални практики”. EVN контрира удара също толкова подобаващо: дружеството досега е инвестирало в Македония 85 млн. евро, изпълнявайки изцяло поетите с приватизационния договор обещания. И вместо да получи подкрепа в борбата с кражбите на ток, получава само обвинения.
Може и така да е, но македонците намират тези упреци за не особено симпатични. Правителството започна да говори най-накрая за “заплахи от страна на EVN“ и за “натиск, който се упражнява чрез медиите“. Миналата седмица EVN се опита чрез пресконференция да зададе един по-приятелски тон в споровете: “не съществува конфликт с правителството, а са налице просто различни становища по някои теми”. Говорителят на EVN Цах междувременно каза, че не бива да се придава на всичко това прекалено значение. Според него темата се преекспонира, защото в Македония предстоят президентски избори.
Той обаче не скри, че австрийското дружество няма намерение да остави нещата без последствия: “Ако бъде невъзможно да постигнем решение през преговори, EVN си запазва правото да се обърне към Международния арбитражен съд”. Дружеството вече се е обърнало са подкрепа от страна на австрийското външно министерство и европейската комисия.