Част от ППДБ против Денков за АЕЦ

Като осъзнава добре необходимостта от гарантиране на дългосрочната енергийна независимост на България и приема амбицията на страната ни да затвърди и разшири позициите си в региона като износител на чиста, климатично неутрална електроенергия, произведена на конкурентни цени, ПП “Зелено движение” изразява следните резерви по отношение на обявеното Решение на Министерския съвет от 25.10.2023 г. за изграждане на нови блокове в АЕЦ “Козлодуй”:

До момента инвестицията в нови ядрени мощности е най-скъпа, в сравнение с всички други налични технологии за производство на електрическа енергия. След инвазията в Украйна, окупацията на Запорожката АЕЦ и използването ѝ за военна база от руската армия и Росатом, световната ядрена индустрия се изправи пред още един набор от рискове, които допълнително повишават цената на инвестициите в нея. Евтиното електричество, произведено от старите реактори днес по никакъв начин не е индикатор за цената, която крайният потребител ще трябва да плаща за ток от нови мощности в бъдеще.

 Българското общество трябва да е наясно и с факта, че нови ядрени мощности означават разходи за управление на нови ядрени отпадъци за столетия, а при отработеното ядрено гориво - за хилядолетия наред. Сметка, която ще трябва да плащат следващи поколения, които изобщо няма да ползват тока от реактори, функциониращи само 80 или 100 години. Тези суми въобще не се изчисляват в България като част от анализа на ползите и разходите при решенията за изграждане на нови ядрени мощности.

 Пренасочването на средствата за развитие на енергетиката единствено към нови ядрени мощности е проблем и за националната сигурност. Това е свръх централизирана индустрия, която създава зависимост от едва няколко световни доставчика на ядрено гориво, сред които Русия е най-големият. Що се отнася до представата, че никой не атакува страни с атомни централи, тя остана в миналото и вече всички са наясно с това - таргетирането и саботирането на електроцентрали и използването на газа като оръжие в енергийните войни на Кремъл срещу Европа са ясно доказателство за рисковете на централизираната енергетика.

 Предвид внушителния ръст в ефективността и спада в цените на технологиите за съхранение и производство на енергия от възобновяеми източници през последното десетилетие, ще бъде грешка да се блокират милиарди в рискова технология от отминало поколение, вместо страната ни да се възползва от зелената революция, която се разгръща в глобален мащаб пред очите ни.

 За да бъде България енергийно независима, "енергиен център на Балканите" или поне конкурентна на енергийния пазар в региона, е необходимо балансирано развитие на фотоволтаичната енергетика, наваксване при производството на вятърна енергия, оптимизиране на електропреносната мрежа, подобряване на свързаността и диверсифициране на методите за съхранение на енергия, включително в развитието на производството на зелен водород. Съседните на България страни инвестират именно по този начин и вече изнасят евтино зелено електричество. Бъдещето на българската и европейската енергетика не принадлежи на централизирани решения, а на диверсифицирано и децентрализирано производство на електричество от ВЕИ, на локални решения и на изграждане на мрежи от енергийни общности, с участие на гражданите.

 Видно е, че дебатът за нови ядрени мощности идва като отговор на напрежението с предстоящото извеждане на въглищните централи. Подобна съпоставка обаче е напълно неуместна, предвид факта, че въглищните централи ще затворят много преди евентуално изграждане на нови ядрени блокове. Вместо да насочваме обществения дебат в грешна посока, днес е необходимо да се демонстрират резултати за бързото връщане на ПАВЕЦ "Чаира" в енергийната система на страната, нужно е ускорено, но съобразено с екологичното законодателство изграждане на евтини и надеждни мощности за производство на енергия от възобновяеми източници.

 Не на последно място, решението на Министерския съвет от 25.10.2023 г. предефинира технологията на проекта, а именно реактор тип АР-1000 на американската корпорация “Уестингхаус”, без обаче да са представени изискуемите социо-икономически анализи, оценка за въздействие на отпадъците и отработеното ядрено гориво, както и оценка за ядрената безопасност по отношение на предложената технология. Това представлява грубо нарушение на българското законодателство, и по-специално - на чл.45 на Закона за безопасно използване на ядрената енергетика.

 България вече загуби около 3,5 млрд. лева в блатото на АЕЦ “Белене” и би следвало да сме извлекли поуките от тази грешка. Решение, с което ще се замразят държавни ресурси в размер на десетки милиарди левове и то за десетилетия напред, изисква по-сериозен анализ на тенденциите на пазара, на реалните, а не пожелателни източници на финансиране, на цената и наличните алтернативи, на нуждите и настоящото развитие на енергетиката в региона, на рисковете за енергийната независимост и националната ни сигурност, както и на скритите разходи, свързани с управление на ядрените отпадъци, с възможни проблеми с безопасността и потенциални рискове за сигурността. Не на последно място, подобни решения трябва да се взимат прозрачно, експертно и при спазване на българското законодателство.