Българки от ЖБД Македония отговарят на френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан

По повод Вашето писмо, публикувано на страницата на Вашето посолство, за почитане паметта на Владо Черноземски, Вие сте написал:“ Аз от моя страна, почти век след случилото се, не бих искал нито да осъждам, нито да героизирам миналото. Струва ми се, че можем да направим нещо по-добро: вече обединени и солидарни в рамките на една политическа общност, Европейския съюз, ние трябва да погледнем честно и от разстояние на трудните моменти в нашата обща история. Ако всеки от нас води диалог насаме със собствените си фантоми, ще бъдем обречени наново да преживеем същите безизходици и същите трагедии.“

Ваше превъзходителство, сигурни сме, че за Вас и вероятно за Франция, съдбата на българите от Македония е фантом, като фантом от стара и досадна опера, но за нас „родената“ с активната акушерска намеса на западноевропейските правителства и Русия македонска нация е кошмарна реалност. Забита сякаш в сърцата ни е границата, която раздели и все още разделя семейства и родове. Има такива куриози като деца от една и съща майка и баща, в България са българи, а зад границата – македонци. Биологично това е невъзможно, но политически е факт! И това не е срам за нас, които се прекланяме пред паметта на Владо Черноземски, защото той се опита да затвори тази кървяща рана, а за тези политици и държави, които създадоха този реален Франкенщайн на Балканите и които подкрепяха държавния терор, упражняван от Александър Караджорджевич I.

Защо Вашата страна не го спря, защо не ни защити от убийствата, насилието и съдебните процеси с вина на подсъдимите единствено тяхната българска народност, а го посрещна като достоен държавник? Защо Вашата страна не видя, не чу и продължава да не чува плача на майки, сестри и дъщери – българки от Македония? Защо Вашата страна днес не инициира среща на водещите страни в ЕС с единствена точка в дневния ред – възстановяване на ИСТИНАТА за българите от Македония? Защо Вие, пишейки тези редове и обявявайки нашата съдба за фантом от миналото, не се замислихте дали е по-достойно като посланик в България да ни се извините от името на Вашата държава, че е допуснала и продължава да допуска съществуването на политическа, а не биологична нация, което и днес е трагедия за стотици български семейства, и до днес продължава този геноцид за нашия народ? Защо политически партии, представени в Европейския парламент, продължават да си упражняват политическите амбиции за сметка на нас – българите от Македония, без да се интересуват каква е биологичната и историческа истина, което продължава да възпроизвежда същото страдание, безизходица, унижение, трагедия и унищожение?

 Ваше превъзходителство, когато Вие, Вашата страна, Европейския съюз признаят македонисткия геноцид над българския народ и възстановят истината пред Балканите, Европа и света, ние – българките от Македония, ще отидем на гроба на Пейо Яворов – наш поет и войвода, на паметната плоча на Владо Черноземски, на гроба на Гоце Делчев, на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов и ще кажем: Спете спокойно, скъпи синове, Македония е свободна!“. Паметта и героизмът им ще бъде предаван от деди на внуци, ще продължаваме да пеем нашите комитски песни, но ще благославяме и политиците от съвременна Европа за демократичността и справедливостта им, те ще бъдат пример за подражание на нашите деца.