Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България. През учебната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което е 8,2% от всички студенти в страната, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. През 2013 г. делът им е бил двойно по-малък - 4,1%. Това показват данни от Националната карта на висшето образование в Република България, която беше актуализирана днес с решение на Министерския съвет.
Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите "Медицина" в страната са чужденци.
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) общ капацитет на всички висши училища в страната, които имат места за 415 472 студенти. През миналата година действащите студенти са заемали 53% от определения от НАОА капацитет.
Средният осигурителен доход на излизащите от университетите висшисти в България се е увеличил почти двойно за последните 10 години. През 2013 г. той е бил 868 лева на месец, а през тази година е 1646 лева. Само 2,5% от завършилите висше училище в страната през последните 5 години сега са безработни, а през 2013 г. техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче значителни различия по отношение на реализацията по призвание в отделните професионални направления. Например 95% от завършилите "Медицина" работят по специалността си, докато в направление "Туризъм" само 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Какво отчита още актуализираната Национална карта в структурата на висшето образование
Продължава тенденцията повече жени да учат виеше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди. В някои професионални направления студентите са почти изцяло жени - това са "Педагогика" (96%) и "Теория и управление на образованието" (89%). Мъжете са голямо мнозинство - над 80% дял в "Металургия", "Електротехника, електроника и автоматика", "Енергетика" и "Машинно инженерство".
Най-много висши училища (28) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.
Националната карта на висшето образование е приета с Решение на Министерски съвет през 2021 г. Тя се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика за висшето образование, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда, припомнят от пресслужбата на МС.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
03.04.33 г. Това е оригиналната, истинската ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастният шеф в полицията я поглежда и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ, четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами, десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам, - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха, но вече ми поръчаха и разследване на убийство!