42 кина у нас: С най-много зрители е плевенско, няма в 6 областни града, София е №1 по салони, перничаните ходят най-често: НФЦ

В България са останали само 42 едноекранни кина, но има и 16 многоекранни в мултиплекси в моловете. Най-много зрители от едноекранните е събрал салон в Плевен на име Арена. И той се намира в мол – Панорама, със 70606 зрители за последната година по данни на Националния филмов център.

На втора позиция е благоевградското кино Синемакс с почти същото количество – 70 278 посещения, но при два пъти по-малко места – 234 срещу 470 за плевенския салон.

Трети с приблизително същия брой зрители – 69 580, но едва от 96 места е Синеланд в Перник. Значи перничаните не са само биячи, напротив – лидери са в културата, защото ходят най-често на срещи със седмото изкуство.

Петицата завършват две от трите търновски кина – Палас и Синеланд Искра, където във всяко публиката за малко не достига 50 000 посещения годишно.

Рекордьор като общ брой зрители  е един от мултиплексите – многоекранните кина – в мола Парадайз в София с 409 697 посещения. Това е и най-големият комплекс за гледане на филми в България с 14 екрана и 2166 места. Което обаче показва, че посещаемостта дори при лидера е изключително ниска: по няма и 200 зрители са минали през място за цялата 2022 г. – пада се нещо като на 2 дни по 1 човек.
Мултиплексите в моловете са и най-оборотните кина. Те са донесли приход от 18 294 533 лева през 2022 г. по данни на НФЦ от 1 524 974 билета. Така средната цена на посещение на модерните салони е 11,996, т.е. 12 лева. А това е 2,5 - 3 пъти по-ниско от международното ниво.

Средната цена на билета за страната е 5,68 евро през 2022 г.

А с общите приходи от 20 милиона евро, може да се каже, че пазарът е поравно разпределен между мултиплексите и малките киносалони.
Общият брой на местата в киносалоните ни е 40 365, с над 2000 повече, отколкото преди ковид пандемията. България с ръст на посещенията от 64,5% е пета в ЕС след лидера Дания – 82 на сто, Чехия -81%, Австрия и Франция – 73 процента.

Най-много кина извън мултиплекси има в София – 6 с 11 екрана и 5179 места, интересно е за колко от тях ще се сетите, ако трябва да ги изброите наум. Тази година Домът на киното е извън строя – ремонтират го.

Изненадващото 2-ро място е за среден град като Велико Търново с 8 екрана в 3 кина

Трета е морската столица Варна. Там имаме 4 екрана в 3 кина.
Следва театралната столица Шумен, откъдето са тръгнали сценичните ни изкуства с 3 екрана в 3 кина.

С по 2 кина са областните центрове Плевен, Разград, Перник, но и малки градове като Козлодуй и Попово.
Срам за наричащия себе си по неясни причини „културна столица” Пловдив.

Вторият град на България по население има едно – единствено кино  и дели 10-ото място

с над 10 пъти по-малки като Търговище, Габрово, Ботевград и дори с дребния курортен Китен, тъй като имат по два екрана.
Останалите градове в листата са 24 или общо имаме кина в 38 населени места.
Невероятно е за държава в Европейския съюз, но в немалко от областните ни градове няма дори и 1 кино.

Защото 17 от населените места в кинолистата не са такива.
Това пък означава, че хората в 6 центъра на области у нас нямат възможността да ходят на кино.

За сметка на това не само Китен, но и други курортни градчета по морето като Приморско, Ахтопол и Каварна имат киносалони. В други като Балчик те са безследно изчезнали. Но пък ги има в Бяла, Русенско – истинска сензация сред киноградовете ни. Или в бедни селища като Бяла Слатина и Мездра. В будни и работещи градчета като Севлиево и Карлово не е изненада.

На снимката: Най-старото кино в България - Модерен театър, скоро отваря пак на 120 г.

Наталия Каменова