1100 сбъркани светофара и знака блокират движението

320 е достигнал броят на светофарите, които тормозят ежедневно шофьорите в София, и продължава прогресивно да расте. Над 1100 са общо неправилно регулираните уредби и знаците ненамясто, които създават проблеми на движението в града, констатираха от Института по трафик технологии и безопасност. И докато общината не усвоява по 200 млн. лв. годишно, безспорно инфраструктурата продължава да се нуждае спешно от разширяване и изграждане на естакади, не само на думи. Основният проблем за образуването на колоните от автомобили обаче си остава най-вече големият брой светофари, с които е осеяна столицата и то на места, където е очебийно, че от такива изобщо няма нужда, както и неправилната им регулировка. Между светофарите на възловите кръстовища се редят една след друга сигнални уредби, поставени на пресечки, по които коли и пешеходци минават от дъжд на вятър. Ако вземем например булеварда, отвеждащ до най-големия квартал „Люлин“ - „Тодор Александров“, между кръстовищата с „Опълченска“ и „Константин Величков“ на разстояние по-малко от километър са монтирани 5 светофара. Следват още толкова докато се дотътрят шофьорите до тунела, преди да влезнат в „Люлин“. И като към големия брой на ненужните уредби се прибави тяхното недобро регулиране, пътуването се превръща в ад, хората остават без нерви и както 19` написа, дори линейките не могат да пробият през задръстванията, в които годишно потъват цели 1,5 млрд. лв.

Движението в големите европейски градове също се регулира чрез светофари, макар че не са с чак такава гъстота. Т. нар. зелена вълна обаче отпушва трафика по артериите и на шофьорите не им се налага да пълзят от кръстовище до кръстовище и да попадат в струпванията, които не помръдват по няколко минути. С каквато и скорост да се движиш в София всеки следващ светофар свети в червено. В Европа не се налага също така да чакаш в спряна секция за десен завой, макар че ако преминеш не би попречил на другите участници в движението. Избегнат и проблемът, възникващ, когато даден светофар пуска движението и в двете посоки, а завиващите наляво са длъжни да отстъпят предимство на придвижващите се срещу тях направо. На всеки водач е известно, че ако трябва да направи ляв завой на такова кръстовище, ще му се наложи да отдели поне десетина минути, понеже на зелена светлина се изнизват едва по 2-3 коли.

Като стана дума за времето, в под 2-милионна София по данни на КАТ са регистрирани малко над 700 хил. автомобила. Те се придвижват със средна скорост от едва десетина км/ч. Така в пиковите моменти от централните райони до летището 10 км се вземат за около 40 минути, колкото са необходими на живеещите в 4-милионния Милано, за да прекосят 45 км до аеропорта. Същите 10 км от центъра до летището на Виена костват едва 10 минути. Още по проблемно обаче е придвижването в обратната посока, от столичната аерогара към кръстовището на „Орлов мост“, където хаосът е задължителен. Идеята да се премахне тротоарът, който разделя основните платна на „Цариградско шосе“ с локалното на булеварда, и така той да се разшири с общо 4 ленти е предлагана в общината, но конкретни стъпки така и не се предприемат.

В крайна сметка проблемът със светофарите е за водачите. Множенето и поддръжката им от друга страна са добре дошли за някои бизнесмени. Годишно общината пълни хазната само на „ЧЕЗ“ с почти 1 млн. лв. за тока, който консумират уредбите. От горивото, което се изпарява в образуваните задръствания „Лукойл“ пък печели 46 млн.