Кисинджър: Подкрепям съвместна ПРО с Русия срещу Иран

Интервю на "Крисчън Сайънс Монитър" с Кисинджър, публкувано от БГНЕС:

"КСМ": Казахте, че гледате на президента Обама като на шахматист, предприемащ своите ходове на световната сцена през първата си година и половина на власт. Как оценявате последните му ходове по новия договор СТАРТ, новата ядрена стратегия и приключилата неотдавна среща на върха за ядрената сигурност с участието на световните лидери?
Хенри Кисинджър: Договорът СТАРТ е сериозна стъпка в презареждането на руско-американските отношения. Той заменя първия договор СТАРТ, който изтече през декември. Обявените съкращения по същество са незначителни и отчасти постигнати чрез промяна на правилата за пресмятане. Това е полезна стъпка, заслужаваща ратификация. Съгласен съм с опита на новата ядрена стратегия да се ограничи уповаването на ядреното оръжие там, където можем безопасно да направим това. Някои от уверенията, дадени на неядрените страни обаче ми се струват прекалено открити. Особено изявлението, че САЩ няма да отговорят на биологични или химически нападения с ядрено оръжие. Трябва да се запази известна неопределеност. Колкото до неотдавнашната среща на върха с участието на световните лидери, контролът върху ядрените материали в цял свят е от изключително важно значение, още повече като се има предвид, че използването на ядрената енергия за граждански цели се разширява. От трите инициативи, поети от Обама на ядрения фронт, въпросът за контрола е най-важният. Той ще изисква продължително внимание, за да бъде ефективен.
"КСМ": Последният път, когато САЩ и тогавашният СССР обсъждаха радикално съкращаване на ядрените оръжия в Рейкявик по времето на администрацията на Роналд Рейгън, един от спорните моменти беше въпросът за противоракетната отбрана. Сега това отново е така, тъй като руснаците не приемат разполагането на противоракетна система в Европа, насочена срещу Иран, която може да бъде обърната срещу тях. И както изглежда си запазват правото да се оттеглят от договора СТАРТ, ако проблемът с противоракетната отбрана не бъде разрешен. Държавният секретар на Рейгън, Джордж Шулц твърди, че САЩ предлагат обща противоракетна система с Русия и дори разполагане на радари на нейна територия. Реалистично ли е това? Добра идея ли е?
Хенри Кисинджър: Аз подкрепям развиването на съвместна противоракетна система с Русия срещу Иран. Но САЩ се нуждаят също така от противоракетни системи, контролирани от тях самите, срещу стратегическо нападение от други посоки. Така че, нека си сътрудничим с Русия по Иран, но не можем да се откажем от противоракетните системи, насочени срещу други заплахи, особено отнасящи се до неразрешени или инцидентни ракетни изпитания.
"КСМ": Когато започнахте политиката на отваряне към Китай при управлението на Ричард Никсън, тази страна беше на дъното след Културната революция. След това десетилетия наред тя постигаше двуцифрен растеж, има многобройна зараждаща се средна класа, най-бързите влакове в света и големи валутни резерви. Тя е основният собственик на американски ценни книжа. В резултат на това в наши дни в Китай може да се усети вътрешно цивилизационна увереност, граничеща с арогантност. Тя стана причина Китай да отстоява твърдо правата си по отношение на САЩ във връзка с конфликта с Гугъл, Тибет, Тайван и климатичните промени и да изпраща противоречиви сигнали за санкциите срещу Иран и стойността на валутата си. Как трябва да гледаме на Китай в наши дни? Как трябва да се отнасяме към тази страна?
Хенри Кисинджър: Не съм съгласен в изброените от вас примери, отразяващи, както вие се изразихте, китайската арогантност. Тайван е дългогодишен проблем. Бих казал, че Китай прояви значителна сдържаност в 40-годишния диалог за Тайван. Но и за двете страни е важно да си сътрудничат с дългосрочна перспектива. Вярно е, разбира се, че днешен Китай е много по-развит от времето на отварянето. Едно от големите предизвикателства за следващите поколения е дали американските и китайските възгледи за света могат да бъдат до известна степен хармонизирани. Америка има свои ценности и убеждения, но Китай също има свои. Трябва да се научим да се развиваме рамо до рамо. Това е голямото неразрешено предизвикателство в днешната геополитика. Смятам, че има изгледи за конструктивен подход по цели серии от нови общи интереси, които никога не са били обсъждани на глобално ниво - климата и други екологични проблеми, разпространението на ядрено оръжие, и те ще изискват безпрецедентна обхватност на външната политика и на двете страни.
"КСМ": Китай ще подкрепи ли в крайна сметка западните страни за налагане на санкции на Иран?
Хенри Кисинджър: Те предприеха няколко положителни стъпки през последните седмици. Въпросът сега е как ще бъдат дефинирани тези санкции. Целта на занятието не са санкциите като такива, а въздействието, което тези санкции ще имат върху Иран. Аз вярвам, че Китай вижда опасността от разпространението на ядреното оръжие. Изпитанието ще бъде дали очертаващите се санкции ще имат истинско влияние.
"КСМ": За втора поредна година Бразилия, Русия, Индия и Китай, т. нар. страни от БРИК, проведоха среща на високо равнище с участието на държавните им глави с цел да координират дипломатически и икономически стратегии на глобално равнище. Лидерите на БРИК почти се възприемат като "ново движение на необвързаните" страни, каквото съществуваше в годините на Студената война. Как гледате на инициативите на БРИК? Каква ще е нейната роля на глобално равнище?
Хенри Кисинджър: Виждали сме подобна организация в лицето на движението на необвързаните страни. Въпросът е дали страните от БРИК могат да обвържат политиката си в тясно свързан блок. Китай и Русия, всъщност и Бразилия, не искат организация, изключваща САЩ, а още по-малко искат да се конфронтират с тях. Те са различни от движението на необвързаните страни от 70-те и 80-те години на миналия век, защото вече не са развиващи се страни. Освен това движението на необвързаните страни се опитваше да се постави между САЩ и СССР. Между кого се поставят страните от БРИК?
"КСМ": Те се обявяват срещу САЩ и доминираните от тях многостранни институции като Международния валутен фонд (МВФ).
Хенри Кисинджър: Това е повече реторика, отколкото действителност. Страните от БРИК ще опитат да се превърнат в сериозен играч по глобални икономически въпроси. Но бих бил изненадан, ако постигнат съгласувана политическа позиция на международната сцена. При всички случаи най-надеждният изглед е сътрудничество, а не конфронтация между държавите от БРИК и Америка.