Честваме 115 години от провъзгласяването на българската независимост

Днес честваме 115 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец. По традиция Велико Търново е център на честванията днес.

От Велико Търново през 1996-а година тръгва инициативата Денят на независимостта да стане официален празник, а след две години последва решение за това и от Народното събрание. Председател на инициативния комитет беше историкът от Великотърновския университет професор Милко Палангурски. В контекста на дискусията от последните месеци за нов национален празник на България с промяна на глава 10-а в Конституцията, професор Палангурски е категоричен, че Независимостта има заряда да е национален празник на страната ни:

„Ние направихме една конференция колеги историци преди една година, опит да видим как празнуват над 160 държави. Около 150 от тях използват националния си суверенитет, деня на националната си независимост за национален празник. Между другото, на Балканите е същото. От онези, които сме излезли от Османската империя, ползват по-голяма част от тях, от тези държави, националната си независимост, гърци и сърби ползват началото на националната си революция. Така че има два, три варианта, Независимостта е един от тях и, може би, е най-популярният в Европа. В крайна сметка думите национален празник, сами по себе си показват, че това е свързано с историята на нацията“.  

На въпрос на БНР защо не беше разбран, когато прокламираше да се празнува не самият акт на обявяване на независимостта, а в този акт да се търси упование в собствените ни сили, в онова, което ни дава гордост, проф. Палангурски отговори:

"Защото ни е срам да бъдем горди. Винаги съм казвал, че "умираме" от някакво желание да празнуваме нещо, направено от някой друг за нас, а не това, което сме си направили сами ние. Дори поводът и начинът, по която правим независимостта, са повод за гордост, тъй като ние сме единствените на Балканите, които постигаме пълна национална независимост без военни действия, без да дадем ресурсите от хора, от въоръжение, от средства, за да можем да постигнем онова, за което на другите народи им се е налагало да воюват. Това е достатъчен повод за гордост да покажеш, че ние сме били зряла нация. Трябва да се празнува онова, което ни отличава, онова, което е добро и принадлежността към нацията, а не толкова самото провъзгласяване, макар че винаги в един празник има някаква символика.

У нас като че ли се наложи в тези години да се показва какво се е случило, как се е случило – да се чете манифестът, да се появява владетелят, да се появяват железниците, те са хубава атракция за туристите и са приятни за обикновения гражданин, но в крайна сметка и другото не е толкова добро – само ако оставим на държавния протокол да води празничната еуфория, няма да стигнем до нещо кой знае колко добро. В документално отношение едва ли нещо може да се намери по архивите и на Великите сили, и на балканските народи", посочи проф. Палангурски относно това дали всичко около независимостта на България е исторически проучено и добави: "Може би нещо нечетено може да има само в архивите на Османската империя, които обаче вече се отварят, и аз лично имам такова намерение да проверя какво в крайна сметка са дигитализирали през последните месеци, дали има нещо ново".


Непоказвани досега документи от фонда на Военноисторическия архив разкриват нагласите на българите преди обявяването на Независимостта в Търново преди 115 години. Документите са от фонда на Централно доброволческо дружество „Сливница“, организацията на участниците в Сръбско-българската война. Това са телеграма и възвание, изпратени на 22 септември 1908 година в Търново от членовете на организацията, разказва директорът на военния архив Светлин Радев:

"Самият текст започва с историческо въведение и с коментар спрямо отношенията с Турция. На финала на възванието, което е подписано преди обявяването на Независимостта, се казва: "Да живее независимото българско царство, да живее негово величество българският цар Фердинанд, да живее българският народ и неговата храбра армия, която е готова да даде отпор на ония, които биха завидели на нашето независимо царство и се опитат да го нападнат". Интересният момент е, че възванието е подготвено, написано и прието преди обявяването на Независимостта, без хората, които са го подписали, да знаят, че този акт ще бъде обявен точно на датата 22 септември. Това е бил очакван, дълго лелеян акт. Обществото и като очаквания, и като нагласи е било готово и за последствията, разбира се, и за резултатите от това обявяване на независима българска държава. Като интересен документ и по-конкретен е заповед на Пета Дунавска дивизия чрез телеграма на военния министър ген. Данаил Николаев по случай провъзгласяването на Независимостта, както и рапорт до ген. Назлъмов за взетите от турските войски мерки след обявяване на Независимостта. Заповед по военното ведомство с рескрипт на цар Фердинанд за приемане на шефството на 18-и и 20-и Търновски пехотни полкове от царя и княз Кирил месец след провъзгласяването на Независимостта, също е част от богатия фонд на Военния архив, свързан с историческия акт за обявяване на Независимостта“.

Независимостта е празник, но и усещане на духа, споделят великотърновци:

"Независимостта е един от най-важните празници в България, който ни кара да се чувстваме винаги българи".

"Да си спомним, че много неща зависят от нас, включително и в съвремието, които се случват, и че още много предстои от нас самите да свършим".

"Освен трети март, на този трябва да наблягаме повече, защото все пак сме имали курназ, ние сме дребна държава, да се опълчим на великите сили, на всички и да кажем в Европа ние вече сме независими. Това да си независим е голяма работа, това е нещо невероятно, това е самочувствие. Все пак сме били голяма държава, едно време сме били една трета от Европа, всички са се учили на култура от нас".

"Най-големият български празник, понеже вече наистина сме станали българи през 1908 година като държава, а преди това пет века… Не го уважаваме този празник достатъчно".

"Това е един от най-значимите за българите официален празник, защото една държава може да е свободна, но когато е независима по друг начин може да се подходи спрямо другите държави, вътрешната политиката и въобще настроението и желанието на хората за работа".

Източник: БНР

Снимка: БТА