Разрешиха брака между деца

Децата ненавършили 16 години ще могат да се женят по изключение с решение на районния съд. Това решиха вчера депутатите при обсъждането на поправките в новия Семеен кодекс. С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия, е записано още промените на кодекса. Съпрузи могат да сключат договор и по време на самия брак. В него се съдържат уговорки относно имуществени отношения между страните, като и издръжката на децата, като и на съпрузите по време на брак или развод. Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт.
Парламентът отхвърли спорния текст от поправките в новия Семейния кодекс, с който се узаконяваха двойките без подпис в гражданското. Срещу уреждането на фактическото съпружеско съжитетство гласуваха 77 депутати, 7 го подкрепиха, а 8 се въздържаха. Въпросът предизвика остри реакции през последните месеци не само в обществото, но и от страна на Светия Синод на Българската православна църква. Още в края на миналата година Синодът излезе с официално становище против текста, като посочи, че бракът е една от институциите, върху които се изграждат моралните устои на обществото и е гаранция за неговата стабилност и благополучие.
При празна зала и без дебат премина второто четене на Семейния кодекс в парламента в сряда. Разсъждения и коментари дойдоха единствено от страна на председателстващия заседанието Любен Корнезов, който не скри възмущението си от тоталната незаинтересованост на депутатите. Той е твърдо против узаконяването на тази форма на съжителство. „Сега също двойките могат да живеят без брак, никой не им пречи, коментира Корнезов. Според него и за децата, родени при такова съжителство, няма проблем, защото те могат да бъдат припознати от бащата. Никъде не се посочва колко пъти имаш право на такова фактическо съжителство, реално, ако го приемем, ще допуснем многоженство, трябва ли да внесем и груповият брак“, попита Корнезов.
В кулоарите на парламента Огнян Герджиков от НДСВ, който е един от поддръжниците за узаконяването на съжителството без брак, коментира, че идеята на този текст е да има равнопоставеност между брачните и извънбрачните деца. Той определи като „изкривени“ тълкуванията, че така се прокарва път за хомосексуалните бракове. „Фактическото съжителство е в интерес на децата, а не да се стимулират извънбрачните връзки“, посочи Герджиков.

В семенния кодекс се урежда и произхода на детето по баща, като за такъв се счита съпругът на майката. За майка на детето се смята жената, която го е родила. Ако детето се появи на бял свят 300 дни след сключване на втори брак на майката, за баща на детето се счита вторият съпруг. Майката може да оспори бащинството на роденото от нея дете като докаже, че съпругът й не е имал възможност да бъде баща на рожбата.

Съпругата ще може да запазва след развод фамилното име на бившия си съпруг. Това се предвижда в новия Семеен кодекс, гласуван вчера от Народното събрание. Досега имаше възможност след развод съдът да постанови подобна възможност единствено при съгласие на двете страни. При дискусията на текстовете Иглика Иванова от левицата заяви, че новата норма ще дава право на жената да избере какво име да носи след развода. Иначе жената е подложена на двоен натиск - един път при сключването на брак да смени фамилията си, а после и при развод да си върне отново моминското име, коментира Иванова.