Защо Преподобна Стойна ни пази и породи Ванга

На 22 декември, сигурно знаменателно точно в най-краткия и най-тъмния ден на годината, макар преди 88 г., е отлетяла от този свят преподобна Стойна - една от най-светлите личности на България и предтечата на Ванга. Струва си, както се отваря и по-хубаво и по-топло време, човек да се разходи почивните дни до прекрасното село Златолист, където някога са вадели злато, и до нейната черква Свети Георги, където тя приживе служи и живее. То си е цяло преживяване. Пречистващо и вдъхновяващо. Напълно съзвучно с духа на Коледа - християнския и чисто човешкия, разбиран като раждане или прераждане на надеждата. Дали ще подходите към Златолист откъм Роженския манастир над Мелник (разклонът е при гроба на Яне Сандански), или откъм българската Тоскана - селата с лозовите хълмове около Хърсово и Зорница, офроуд пътят е впечатляващ, но не колкото посещението на храма.

Пристъпването в него наистина поражда усещане за мистичност. Черквата е на 165 години, но не това я прави така тайнствена и неповторима. Първото, което създава загадъчната атмосфера са стенописите - къде другаде сте виждали гола жена, изрисувана в православна църква? Или светец с глава на животно? А представете си само, че ги е изрисувал зограф, който е бил само на 11 години!

И това не е най-мистериозното. Ако застанете поне за минута загледани в Иисус от една специална икона и ви се стори, че той леко отваря очите си, това е знак за здраве и благополучие. А стъпили на мраморната плоча с двуглав орел (няма нищо общо с Русия, символът е на Цариградската патриаршия и означава двойната власт на императора като държавен и като църковен водач), също си гарантирате здраве.

Голямата мистерия обаче е на горния етаж, където е скътана - да, точно това е думата, одаята на Преподобна Стойна, където тя е прекарала голяма част от живота си. Малката стаичка, за която се твърди, че е каквато тя я е оставила, е спартанска, но е отрупана с икони, рисунки, надписани желания и пожелания за здраве, изцеление, деца, любов, на много, много хора - ще видите дори от майката на Димитър Бербатов. Има и тетрадка за вписване на молбите на недонеслите ги на собствен носител. Смята се, че оставянето на записаните въжделения тук е като вкарването на листчета с молитви в Стената на плача в Йерусалим - сбъдвали се и най-невероятните. Мистерията продължава в двора на черквата - доста добре поддържан, където има люлка - уви, вече не старата от времената на Преподобна Стойна. На нея се полюшкват онези, които се молят да имат дечица.

Легендите и истинските истории за Преподобна Стойна са много, а една от действително случилите се е как спасява храма от изгаряне в края на османското иго, като излекува болните деца на местния предводител на поробителите. Екстрасенс по нашите съвременни стандарти, тя предава дарбата си на Ванга, която много я почита и даже иска, също като нея, да постъпи да живее в света обител. Но не я допускат. Ванга решава да превърне в мисия на живота си построяването на храм именно по тази причина. Но никога не добива светия облик на Преподобна Стойна.

Истинските легенди като нея са прекрасен символ на идеята за Рождество Христово. Дори не трябва да търсим, за да ги намерим по нашата земя - трябва само да поискаме да видим скритото пред очите ни и да повярваме, че по-доброто е възможно!