Учени откриха горски растения от времето на динозаврите у нас

През 2021 г. акцентът при проучването на природните местообитания в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ бе върху горските местообитания. На това бяха посветени месеците в края на лятото и есента от научните експерти на международния Консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН", който изпълнява теренните проучвания на видове и природни местообитания в страната. Установихме, че горите в източната половина на България са истински терциерни паркове. В тях дори и на малка площ могат да се открият голям брой растения, които са оцелели от топлите периоди по времето на динозаврите и затова се отнасят към групата на терциерните реликтни растения, обяви Борис Каракушев, изпълнителен директор на ЕНВИМОН.

Изненадващо много от растенията са широко разпространени и добре познати. Например от дърветата такива са космат дъб, горун, цер, полски клен, обикновен габър, келяв габър, мъждрян. Сред храстите такива са смрадлика, бръшлян, драка, бодлив залист (известен още като бодлив чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са характерни видове за горските местообитания от европейска значимост, които бяха обект на мониторинг.

За мнозина може да е изненада, че в България има 2 вида бук – обикновен и източен. Обикновеният бук образува няколко типа местообитания, които се отличават едно от друго не само по условията на средата, но и по комбинацията от характерни видове. Всички те са букови гори, но са толкова различни едни от други. И докато обикновеният бук е разпространен в цяла Европа, източният бук се среща само в Югоизточна Европа. Вторият вид е забележителен и с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. Обект на мониторинга през 2021 г. бяха горите от източен бук в Източна Стара планина. Те образуват отделно местообитание, наречено „Западнопонтийски букови гори“, обясни Борис Каракушев.

Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят. Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два типа природни местообитания, разделени от билото на Стара планина. В Северна България е разпространено местообитанието „Панонски гори с Quercus pubescens“, а в Южна България – „Източни гори от космат дъб“. Разликата между тях се дължи както на различния климат, така и на различния произход на характерните растителни видове. В Южна България броят на средиземноморските видове сред тях е много голям. Още по-изненадващо е, че в Северна България има два типа местообитания, в които преобладава цер. Това са „Балкано-Панонски церово-горунови гори“ и „Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., подтип: Лесостепни гори от цер (Quercus cerris)“. Причините за това отново се крият в различните условия на средата и характерните видове.

Друга неочаквана изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци. През октомври полетното ботурче вече е образувало своите розетки и те привличат внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, вече се подготвя като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) така и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през така далечната пролет.

Международният Консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН" е изпълнител по проект „Извършване на анализи и проучвания на видовете и природните местообитания в България, предмет на докладване съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“ по ОПОС 2014-2020 към Изпълнителната агенция по околна среда.