Потребител: Вари го, печи го...

С картофите е така – може всякак да се приготвят. И разбира се, знаете, че не са полезни пържените, особено ако не са истински картофи. Всичко това обаче се случва, след като вече имате някакви сурови картофи. Купувате си ги откъдето си купувате. Цената е горе-долу една и съща – 60, 70, може и 80 стотинки. Всъщност разликата не е малка, а защо се получава тя, както обикновено не е ясно. Не е ясно обикновено и какви точно картофи купувате, защото у нас разлика не се прави. Различават се само „червените” от другите картофи. Другите са картофи като картофи. Но не е съвсем така. Зависи за какво ще ги използвате. Този небългарски подход към предлагането и купуването вече го има и в нашите магазини – в „Пикадили” например. Там можете да видите пакети с ”картофи за консумация”, като че ли може да са за нещо друго, щом са в магазин за храни, но да не се заяждаме излишно. По-важни са другите надписи, насочващи ви към вида картофи, които ви предлагат. Първият вид А е „салатен”, значи картофите остават цели и се режат добре, след като ги сварите. Тип В е „гарнитурен”, значи са полубрашнести, подходящи за пържене, печене - като за гарнитури, и тип С е за пюрета, за крокети – брашнести са, силно се разваряват. Цената е 1.95 лв. за 2 килограма и половина. Продукт са на българо-холандската фирма „Агрико България”. Тя продава висококачествен посадъчен материал, произведен в Холандия, и изкупува съответно въпросните „картофи за консумация”.
Сигурно холандските няма да застрашат самоковските картофи. По пазарите, между другото, почти няма други, ако вярвате на надписите . Сигурно изглежда само, че втори „картофен” милионер от Самоковско едва ли ще има и също така, че все един ден ще изчезнат и прякорите „картоф” или „компир” на зле, или добре облечени бизнесмени. Иначе нашата дума за тази храна идва от испански. Там в началото смятали растението за вид трюфел и го нарекли „тартуфо”. Английското potato пък е според названието, което използвали ацтеките – „потатл”. Техни названия са „томатл” и „чоколатл”.
По-важното е, че един средно голям картоф съдържа половината от дневното количество витамин С, необходимо на възрастен човек. Изненада за учените били откритите в картофи химикали, наречени кукоамини. Те намаляват кръвното налягане и се използват за лечение на т.н. „сънна болест”. Никак не е случайно, че ООН обяви отиващата си 2008 за година на картофа. Наистина трябва по-специално внимание към четвъртата по важност култура в световен мащаб. За предните три сигурно не се чудите – пшеница, ориз, царевица. За наше, а още повече за руско, полско и т.н. оправдание, трябва да припомним заключението на Ницше, че култура, основаваща се на ориза, е предопределена да се пристрасти към опиума, а „картофената” непременно ще има слабост към алкохола. Слабост или сила – по това може да се спори, особено като си припомним и как са били печелени немалко военни битки, а и цели войни.