Поне 15 мин. прегръщане на ден и как се получава усещането за спокойствие от масажа: Какво да правим с времето в карантина

Поне 15 минути на ден трябва да посвещаваме на прегръщане на друг човек и да се усещаме прегърнати от него, като същият е ефектът, ако гушкаме домашния си любимец - това е формулата, която налагат за времената на изолация в коронакризата световните учени. Това е и нашият днешен лайфхак.
Последните изследвания, представени от най-авторитетния британски вестник Гардиън сочат, че хората имат естествена нужда да докосват и да бъдат докосвани.Това особено се подсилва от стреса и несигурността, която изпитват във времената на пандемия. Освен предаването на енергия, на топлина - даже най-буквално, ние изпитваме неосъзната физическа нужда да усещаме ароматите на други хора, особено когато са ни близки, допира на тъканите на дрехи, на коси. Това ни става навик още от първите ни дни на белия свят, когато допирът ни защитава от стреса на средата. Професорът по психодинамика в Юнивърсити колидж в Лондон Катерина Фотопулу обяснява: "Като същества изпитваме нужда от усещане за грижа, за да удовлетворим съществените нужди на нашето тяло". Именно по тази причина изолацията ни прави по-тревожни, по-раними, което по предвижданията на учените ще има и дълготрайни психологически последствия поне в следващите 3 години.
"Често имаме усещането за липса без да осъзнаваме, че става дума именна за докосване и това може да стане болезнено за хората, които живеят сами", анализира профл Франсис Макглоун от Университета Джон Мурс в Ливърпул, който е водещ в изследването на афективното докосване. "Усещането за самотност всъщност най-вече е свързано с липсата на докосване", добавя той.
"Докосването има огромно влияние върху физиологическото и психологическото ни благоденствие", казва професорът по еволюционна психология Робин Дънбар от Университета в Оксфорд. "Ние дори не осъзнаваме колко често докосваме близките си. То е тясно свързано с усещането ни, изразено дори словесно като докосване - кои са хората, на които "можем да поплачем на рамото". Според него това не е особено откритие - характерно е и за приматите, както сочат изследванията. И при тях се наблюдава т.нар. социално докосване, което вероятно свидетелства, че съществува приятелство. "Това е психологически уфер, дава ни усещане за щит срещу враждебния свят".