Отбелявзаме Свети великомъченик Теодор Стратилат

Днес православната църква почита Свети великомъченик Теодор Стратилат. Светията е почитан както от православни, така и католици. Житието му сочи, че е родом е от град Евхаита в Мала Азия и е живял в края на 3 век и началото на 4 век, по времето на императорите Константин и Лициний. Бил е назначен за Стратилат (пълководец) в римския гарнизон на град Хераклея Понтийска близо до Черно море. Според християнските летописци император Лициний бил недоволен от покръстването на множество жители на управлявания от Теодор град и изпратил да го доведат при него в Никодимия. Теодор отказал да се яви и на свой ред написал писмо до императора, в което искал той да дойде в Хераклея. При пристигането с в града Лициний го поканил да принесе жертва на езическите богове пред народа. Теодор помолил императора да отложи жертвоприношението с два дни и да му позволи да вземе златните и сребърни идоли вкъщи. Лициний се съгласил, но Теодор още същата нощ ги унищожил.
Отново според християнските легенди, след като Лициний научил за това, той заповядал да бият Теодор с волски жили и оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания го затворили в тъмница за пет дни без хляб и вода. На петия ден бил прикован на кръст, войници стреляли в лицето му и изболи очите му. Мъченичеството на Теодор завършило с посичане с меч.
През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция, заедно със св. Марко, св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква „Сан Салваторе“, разположена недалеч от Риалто, е тялото на св. Теодор Стратилат, поставено в мраморен саркофаг в дясната част на олтара. Неизвестен майстор от XVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светеца са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в Св. София — една от църквите на българския град Несебър, където се почитали от векове.

В България светецът бива свързван най-вече с керамичната икона, която е намерена в началото на XX век при разкопки на закътания в планината манастир в м. Патлейна, на 2 км от Велики Преслав. На самата икона липсват изрични упоменания за самоличността на изобразения светец. Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е било някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването, но това е само предположение. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци.