Олигарсите: Изборните хватки - как Костов се опита да спре Симеон

Бумерангът на злото е името на книгата, която направи Волен Сидеров лидер на националистите у нас.

Всичко се връща пък е песента, която създаде попзвездата Руши Видинлиев. И двете произведения са посветени на народната мъдрост “заем брашно тъпкано се връща”.

2001 година не беше толкова отдавна. Всички имаме спомени оттогава. Тогава премиер на България беше мълчаливият Иван Костов, който държеше цялата власт и се справяше успешно с управлението. Неговата партия СДС контролираше не само парламента и правителството, но и съда, което не се беше случвало на никого преди това в десетте години след Тодор Живков.

Костов отказваше да говори с медиите, защото им беше обиден, че го критикуват за корупция. Макар не медиите да бяха продали държавна собственост на стойност 25 млрд. лева за 1 милиард. Включително, Кремиковци за 1 долар при световен подем на металургията тогава.

Най-засегнат Костов беше от домогванията на Симеон Сакскобургготски да влезе в българската политика.

За да не го направи, кабинетът на СДС прие решение за връщане на царските имоти на сваления монарх, сестра му Мария Луиза и на техните братовчеди. Така Симеон бе спрян да се кандидатира за президент. Което вероятно е било предмет на някаква сделка.

Но той реши да се пробва за премиерското кресло. И предизвиква голямо объркване и сътресение у своите политически противници.

На 6 април 2001 г. Царят обяви, че ще се яви на изборите и за 800 дни българското трудолюбие ще заработи и ще започне да променя България.

Вероятно безрадостни от всенародната популярност на Симеон, сините решиха да порежат мераците му. Нищо, че верни социолози, които и сега подценяват неговия потенциал, му вещаеха десетина процента подкрепа 2 месеца преди изборите.

Съдът отказа да регистрира Националното движение Симеон Втори, въпреки че документите му бяха подготвени от цвета на Юридическия факултет на Софийския университет.

Което обаче не попречи да бъдат регистрирани в същия този съд цели 5 партии-ментета на НДСВ, които на последвалите избори взеха около 6 % от гласовете.

Симеон се сдоби със 120 депутати. Фалшивите двойници на неговото движение (явило се на изборите с регистрациите на Оборище и Партията на българските жени), чийто резултат беше равен на 14 парламентарни места, му отнеха правителственото мнозинство. То би му гарантирало самостоятелно управление (над 121 мандата).

Така сините зорлем направиха своя бивш партньор в управлението Ахмед Доган неизбежен коалиционен съюзник на Царя. Лидерът на ДПС подкрепи величеството с 21 мандата.    

Управлението на съдружниците по неволя се предвиждаше да падне за месеци от сценаристите, предизвикали ситуацията. Социолозите, които и днес вещаят забрава, непрекъснато публикуваха изследвания, според които Симеон ще падне от власт до половин година.

Но те, както обикновено, не познаха. Хората на Царя и Доган не само изкараха успешен първи мандат, но даже влязоха в Тристранната коалиция с БСП след изборите от 2005 година.

Така продължителността на общото им управление досега е 8 години. А е възможно и да продължи...